Мара слезе от стъпалото и тръгна напред, докато само перилото, отделящо високия подиум от имперските молители, не остана между нея и плътните редици на Великите. Изгледа твърдо Мотеча, а след това погледът й обходи колегите му в черните халати, струпани от двете му страни.
— Всеки мъж и всяка жена — настоя твърдо. — Никой управляващ лорд, извършил убийство, няма да бъде оправдан, та дори да е действал според традицията. Никой просяк, нито роб, нито дете от знатен род няма да избегне законното наказание за престъпни дела. Вие от Събранието — най-вече. Няма вече да сте свободни да криете отвратителни тайни и да избивате малки момиченца и жени, в които се е изявила силата.
Из залата се разнесе глухо мърморене: този път обвинението бе изречено публично и не само Черните халати се размърдаха неспокойно.
— Да! — извика Мара над надигащото се вълнение. — Говоря истината! Събранието е извършвало убийства неизброими години наред и по причини, които нашите богове никога не биха одобрили.
Жрецът на Лашима размаха жезъла си и лентите с раковини коркара се разлюляха.
— Чуйте лейди Мара. Тя не лъже, за да докаже тезата си. Предния сезон млада жена, която бе изпитана за послушница, беше взета от двора на самия храм. Нито жрецът ни, нито семейството й я видя повече, от деня, в който Великият дойде за нея.
Хокану бе пребледнял. Фумита беше забил поглед в пода. Не погледна сина си. Мнозина благородници бяха стъписани, че дъщерите им, призовани да служат от Великите, вероятно са убити в Града на магьосниците. Гневни очи се извърнаха към Черните халати и Мара продължи бързо, за да пренасочи надигащата се вълна на неприязън.
— Като общност вие трябва да продължите да се самоуправлявате — както лордовете на всяка фамилия… — При тази гаранция за правата им на лицата на благородниците се изписа облекчение. — В рамките на закона! — отсече Мара. — Събранието няма повече да разполага с привилегии. Изучаването на чародейните изкуства няма да се диктува единствено от него. Всеки, който практикува магия, трябва да има правото свободно да следва изкуството си. По-низшите магьосници и жени, които проявят свръхестествената дарба, могат да учат под наставничеството на Събранието или не, както те намерят за добре! Които предпочетат да потърсят знание другаде, ще могат да го правят.
Единият маг от Чака-а вдигна щипало и каза с благонамерен тон:
— С радост бихме учили всеки, който пожелае да прилага дарбите си разумно.
Някои магьосници може би бяха съгласни с казаното от Мара, но други продължаваха да гледат с неприязън. Мара продължи:
— Бях пленничка в Турил и съм вземала имперски решения при управлението на Ичиндар. Аз единствена тук мога да потвърдя валидността на твърдението, че всеки мъж, жена и дете заслужава закрила. Само когато тази… — намръщи се, докато търсеше в ума си израза, който любимият й Кевин бе споменал с такава страст — тази Велика свобода бъде дадена на всички, всеки от нас ще е в безопасност. Играта на Съвета е станала непоносимо гибелна и кървава и аз много искам това да свърши. Истинската чест не оправдава убийството. Истинската власт трябва еднакво да закриля слабите, които ние от векове безсмислено сме тъпкали под краката си.
Мотеча си проби път напред и опря ръце на перилото, готов за яростен спор. Мара го изгледа с презрение. Заговори само на него, но думите й стигнаха до най-отдалечените кътчета на пълната зала.
— Вие, Черни халати, нямате никакво право да унищожавате онова, което не ви устройва. Боговете не са ви дарили с чародейния талант, за да можете да отнемате човешки живот по своя прищявка.
Върховният жрец на Джуран удари по пода с увития си с бели ивици жезъл и заяви:
— Слугата казва истината.
Друг Черен халат, дошъл току-що с последната група от Града на магьосниците, се провря през редиците на събратята си и застана до Мотеча. Беше Тапек. Беше отхвърлил задръжките, наложени от наскорошното му опозоряване. Косата му бе пригладена назад и страните му бяха пламнали от възмущение.
— Искаш да ни лишиш от древните ни права!?
— Властта се използва с благоразумие от тези, които я имат — отвърна Мара безстрашно. — Ти би трябвало да разбираш това повече от всички други, магьоснико. Вие нямате право да съдите — то е в компетенцията на небесата. След като опитът ви да ме унищожите бе предотвратен — не, спрян! — от властта на боговете, днес аз съм тази, в чиито ръце е властта.
Магьосниците се спогледаха неспокойно, но никой не намери какво да възрази. Магията им бе отхвърлена и обезсилена и тази жена им бе нанесла поражение, за което не бяха подготвени. Нямаха правилник, на който да се опрат, нито основание, около което да се обединят.