— Ние не сме съвет на лордове, отдадени на дрязги за дребни неща! Признанието ни е по-висше от това да налагаме наказания над враждуващи домове!
Хочопепа се изсмя.
Мара се поклони сдържано. Камата все още беше в ръката й, насочена, без да трепне, към гърдите й. Погледът й беше твърд.
— Това са възможностите ви за избор, велики. Или управлявате империята, или спирате да се месите в работата на тези, които трябва да го правят.
Хочопепа махна уморено с ръка.
— Свърши се.
Тапек все още изглеждаше готов да спори, но Акани се намеси.
— Съгласен съм. Събранието като цяло няма да иска да управлява империята повече, отколкото сме искали в миналото. Богове небесни, споровете ни са се проточвали с дни, докато решим дори само един въпрос! — Погледна многозначително Шимоне и Хочопепа, въздъхна и се поклони на Слугата на империята. — Лейди, няма да отнемеш живота си преди залез-слънце. Обществото ще се възмути твърде много и вероятно ще бъдем обвинени ние. Изборът е ясен: хаос или нов ред. Ти първа разбра, че не всички ние владеем себе си в достатъчна степен, за да убиваме без колебание. Повечето магьосници всъщност трудно биха навредили и на насекомо. Не. Нашето могъщество над империята се породи от сляпо покорство през годините. Без това ние сме… безсилни.
— Безсилни? — кипна Тапек. — Не и аз, Акани.
Фумита сдържа червенокосия маг с желязна хватка.
— Тапек, един глупав акт те посрами почти непростимо. Вслушай се в разума поне веднъж! Мара не действа за себе си. Никога не го е правила, разбери го. Никога няма да се наложиш над Събранието, за да предизвикаш гражданска война и хаос. И наистина ще имаме несравнимо с нищо кръвопролитие, ако ти и приятелите ти с млада и буйна кръв не приемете неизбежното. Съвсем сериозно те съветвам да започнеш да поправяш репутацията си, като се появиш на стените и заповядаш на щурмуващите армии да спрат битката и да оставят оръжията си.
— Аз ще отида с него — заяви Шимоне, погледна строго, дори безмилостно по-младия си колега, след което сграбчи телепортиращото си устройство и изчезна.
Малко магьосници в империята смееха да се опълчат на Шимоне, когато е възбуден. Все пак Фумита не отпусна хватката си, докато Тапек не наведе очи и не отстъпи. Едва тогава младият магьосник бе освободен да догони Шимоне.
Хочопепа се поклони вежливо на жреците и на висшите лордове зад Мара.
— Никакво желание нямам да управлявам, нито възнамерявам да се опитвам да убия вкупом най-могъщите жреци в империята. — Заявлението явно бе насочено към Мотеча, който потърси подкрепата на други свои колеги, но бързо откри, че вече няма поддръжници. В отсъствието на Шимоне Севеан се беше присламчил към Фумита. Много други магьосници кимаха съгласни с думите на дебелия магьосник.
Хочопепа се пресегна, взе камата от ръката на Мара и заяви високо:
— Един забележителен мъж, магьосникът Миламбер от Мидкемия, веднъж ми каза, че нашата империя има закърняла култура, доведена до упадък от нашето строго съблюдаване на традициите. Мисля, че беше прав. — Възнагради Мара и великолепието на маговете от Чака-а с възхитена усмивка. — Иначе защо боговете щяха да съхранят тази забележителна жена?
А на Мара каза:
— Лейди, ако Небесната светлина позволи, ще се оттеглим и ще заседаваме формално, но бъди спокойна каква ще е официалната ни позиция. — После първи от Черните халати пристъпи напред и повтори почтителния си поклон, за да подчертае, че момчето на подиума е неоспоримо деветдесет и вторият Небесна светлина.
Другите магьосници го последваха, макар да се чу как няколко отзад изръмжаха недоволно. Фумита изгледа тези недоволници строго, а маговете от Чака-а впиха в тях ахатовите си очи — намек за изключителната способност на кошерния ум на чо-джа да помни.
Замайваща вълна на облекчение обля Мара при това единодушно поражение на най-страховитите врагове, които бе дръзнала да предизвика. Докато Черните халати признаваха върховенството на нейния син, усети как коленете й се подкосиха. Хокану, с неговия топлещ сърцето усет, долови потребността й и Мара с благодарност прие подкрепата му, щом пристъпи до нея и сложи ръката си около кръста й.
Щом Великите напуснаха, лорд Кеда, имперският канцлер, се понесе напред в бляскавите си служебни одежди. Въпреки предишния си нервен пристъп старецът все пак не бе изгубил властната си осанка, нито дарбите си на оратор.