— О, страхотно! Сега горкото момче си мисли, че ще трябва да остане целомъдрено още единайсет години!
Хокану сви рамене.
— Ще се сети много скоро.
— Гледай само Джеиля да не разбере какво си му казал. Ще му стъжни живота.
Хокану я целуна по челото.
Разговорът замря, щом устните на Хокану намериха нейните и прегръдката бавно избуя в страст.
Много по-късно уличните фенери все още светеха. Празнуващите по улиците бяха станали по-малко, но бяха все така весели и буйни. Лейди Акома и лорд Шинцаваи лежаха сплели тела и заситени от любовната игра. Никой от двамата не изпитваше желание да заспи. Много неща безпокояха умовете им, а това беше първият миг на покой, в който можеха да си поговорят за лични проблеми.
Хокану първи се осмели да засегне темата.
— Сега, след като Джъстин вече е отговорен за продължението на имперския род, отново остана без наследник за Акома.
Мара не отговори веднага.
— Доволна съм. Ако родословната линия трябва да прекъсне, няма по-достоен начин. А и може би Джеиля ще е плодовита или Джъстин ще стане баща на синове от друга жена. Потомството му може да е достатъчно многобройно, та някой от синовете му един ден да поеме моята мантия, без да навреди на имперското наследство.
И след малко добави:
— Бих могла и да осиновя дете.
И двамата знаеха, че няма да го направи. Традицията изискваше детето да има някаква връзка с осиновяващата фамилия, а никакви преки кръвни роднини не бяха надживели ранните дни на войната на Минванаби срещу Акома. Можеше да се открие някое далечно разклонение, несъмнено, но родът Акома беше твърде стар и уважаван за да се даде името на дете от смътно потекло.
Хокану я погали по косата и каза:
— Проблемът вече е разрешен.
Мара го усети как се напряга. Беше направил нещо невъзвратимо и знаеше, че тя ще възрази.
— Какво си направил? — Гласът й беше рязък, изпълнен със страх, грижа и безпокойство. А след това, от самата му неохота да отговори, се сети. — Касума. Ти си…
Той го каза вместо нея, но без нейния гняв.
— Да. Предадох я на Акома.
Мара понечи да се надигне, но той я задържа. Спря с пръст напиращите на устните й думи и каза нежно:
— Направено е вече! Не можеш да отмениш клетвите. Фумита и жреци от няколко ордена бяха свидетели пред олтара в храма на Джуран. Заклех я на Акома, каквото е правото ми като неин баща. Тя ще продължи твоя дом и родословие, както е редно и подобаващо. Ти знаеш най-добре от всички какво обучение трябва за едно момиче, за да стане Управляваща лейди.
Пръстът му се отдръпна, оставяйки Мара онемяла — не от щастие, разбираше Хокану, а от гняв, предизвикан изцяло от него.
— Ще оставиш себе си без наследник! — каза тя накрая. — Твърде опасно е в тези времена, след като Девакаи заговорничи да присвои властта ти. Омечан и други съюзници на Йонани може да се примирят и да се закълнат във вярност на Джъстин, но много лордове със стари амбиции ще подстрекават традиционалистки бунт. Заплахите им ще те грозят години наред, Хокану. Джъстин и Джеиля се нуждаят от всяко предимство, което можем да им дадем, а това означава осигурено продължение на Шинцаваи! — Гласът й се задави от сълзи. — Не изкушавай враговете ни да те набележат за убийство! Не бих могла да понеса да те видя мъртъв като баща ти заради нечия користна амбиция!
Хокану я притисна до себе си.
— Права си да се боиш — промълви в косата й. — Също както аз бях прав да поставя Касума под опеката на Акома. Тя е моя дъщеря! — Гласът му този път бе изпълнен с гордост. Не беше имало никакво отхвърляне на момичето в сърцето му. Мара изпита срам, че изобщо бе проявила съмнение.
— Аз съм нейният баща — повтори Хокану. — И доколкото знам, все още има закони и традиции, които подкрепят правото ми да взема това решение. — Проследи с пръст очертанията на скулите й. — Любима, надвита си поне по този въпрос, може би за първи път в живота си.
Мара избухна в сълзи. Касума да е нейна наследница беше радост, да, но това щеше да изпита по-късно. Сега беше обзета от болка, защото разбираше от какво се е отказал Хокану, за да й поднесе този върховен дар и саможертва.
Защото знаеше болката му: той нямаше да има дете от нея, дете, което да наследи синьото на Шинцаваи.
— Имам десетки и десетки братовчеди — каза Хокану, прочел сякаш мислите й. — Не всички са толкова алчни като Девакаи. Всъщност повечето са доблестни и достойни хора. Мога да избера наследник от тях. Това би разделило фракцията на Девакаи.