Выбрать главу

Мара отвърна хрипливо:

— Няма да вземеш конкубинка.

Тонът й не издаваше въпрос. А твърдото мълчание на съпруга й се превърна в отговор само по себе си, докато не призна истината.

— Любима, ти си единствената жена, която желая на този свят. Докато си до мен, друга няма да имам.

Мара прехапа устна. В тона на съпруга си долови личния му копнеж, срещу който упорстваше с такава твърдост. Същата твърдост обзе и нейното сърце. Но премълча вътрешната си решимост, щом Хокану я взе в прегръдката си и устните му потърсиха нейните в утринната светлина.

Вратите на голямата зала се отвориха и проехтя тържественият звук на барабани и тръби. На открития площад отвън гражданите, които все още празнуваха възкачването на новия император, се смълчаха почтително.

Двама имперски херолди пристъпиха на входа и гласовете им се сляха в звънък ек да възвестят, че встъпителният съвет на деветдесет и втория Небесна светлина официално е свикан на сесия. След това завикаха имената на онези, които трябваше да се явят пред Негово императорско величество Джъстин.

Първи бяха призовани висшите служители и слуги под управлението на Ичиндар. Всички те влизаха по реда, в който ги назоваваха, облечени в пищни одежди. Лицата им бяха строги и напрегнати.

Лорд Кеда поведе процесията. Мина между редиците събрани лордове, спря пред перилото под имперския подиум и се поклони.

Младият Джъстин официално потвърди продължаването на поста му Имперски канцлер. Лорд Кеда се поклони с дълбоко почтение, както на момчето владетел, така и на Слугата, която седеше на възглавничка сред присъстващите жреци пет реда нагоре по пирамидата.

Лейди Мара носеше червено от възпоминателната церемония, извършена за мъртвите на разсъмване. Дълбока скръб бе оставила лицето й изпито и изнурено. За миг лорд Кеда изпита състрадание към нея. Беше спечелила огромна по мащабите си надпревара и почти невъзможна победа. Но триумфът й имаше тежка цена. Кейоке и съветниците й Сарик и Инкомо бяха дали живота си. Много по-низши офицери и воини бяха паднали в боевете. Домът Акома бе опазил едва шепа от висшите си слуги отсам Колелото на живота. Лорд Кеда поднесе на лейди Мара личния си жест на преклонение. Малко владетели в империята щяха да рискуват толкова много или да пожертват почти всички скъпи на сърцето им хора в името на общото добруване.

Херолдите възвестиха нова титла и лорд Кеда се оттегли с поклон и зае мястото си сред другите лордове.

Един по един дворцовите служители бяха призовани напред. Мнозина бяха назначени отново на предишните постове. Неколцина бяха повишени. Други бяха позорно прогонени, макар причината да не се огласяваше публично.

След малко лорд Кеда забеляза, че на Джъстин му подсказва някаква слаба тъмна фигура, облечена в бронята на Имперски бял и застанала на мястото на телохранителя отдясно на момчето. Вгледа се внимателно в мъжа, чието лице сякаш се губеше в сянка. Никога не беше виждал този офицер, което беше странно — всички старши офицери от Имперските бели му бяха познати от дългите години служба на Ичиндар. Лорд Кеда си помисли дали да не повиши глас в тревога, само че лейди Мара изглеждаше напълно спокойна.

Най-сетне списъкът на служителите се изчерпа. След това пристъпиха управляващите лордове, за да се закълнат в покорство на Небесната светлина. За някои моментът явно беше радостен, а за други горчив, но след като и последната от благородните фамилии в империята прегъна коляно, Джъстин се изправи и заговори:

— Милорди, вие, които бяхте някога Съветът на държавата, благодаря ви сърдечно, че приемате нашето въз… — запъна се на думата и офицерът до него му прошепна. — Нашето възкачване на Небесния трон. Някои от вас бяха наши врагове, но вече не. От днес има всеобща амнистия и всякакъв бунт срещу империята е опростен. Нека да се знае също… — офицерът отново подсказа на момчето, — че всички кръвни вражди и съперничества са отменени. Който вдигне ръка срещу своя съсед, вдига ръка срещу мен, тоест нас, Империята. — Момчето се изчерви, но никой не се засмя на непохватността му. С това заявление младата Небесна светлина бе заявил, че империята наистина ще се управлява със закони и че всеки, който се опита да разпали отново кървавата Игра на Съвета, ще си навлече имперския гняв.