Императорът кимна на херолдите си и огнен кичур коса се изсипа изпод златния му шлем. Усмихна се доволно, когато Главният херолд извика:
— Люджан, Боен водач на Акома! Ела пред своя император!
Люджан излезе напред. Изглеждаше изненадан и смутен.
Беше с най-хубавите си доспехи в чест на Мара, но не беше и сънувал, че ще бъде представен официално пред дворцовия съвет. Коленичи пред императора и господарката, на която толкова дълго беше служил и която изглеждаше неузнаваема с тиарата на регент над траурното червено було.
Мара заговори на своя Боен водач с думи, които само привилегированите малцина на най-предните редици можеха да чуят.
— Сарик, Кейоке и Ириланди дадоха живота си за тази наша най-велика победа. Призован си, Люджан, от своя император, да приемеш награда за своята многогодишна и достойна за похвала служба. Нека твоите дела и твоята вярност останат за пример на всички воини в държавата. Никой жив не е надминал твоята всеотдайност в служба на нас.
Люджан се стъписа още повече, когато лейди Мара стана, слезе от официалното си място, хвана ръката му, накара го да стане и го поведе покрай перилото настрани, където двама Имперски бели отвориха малка врата и отривисто отдадоха чест. Люджан, който беше командвал войски срещу изричния едикт на Събранието, пребледня от притеснение. Стъпваше предпазливо, все едно въздухът беше твърде разреден за дишане, а подът под сандалите му — твърде излъскан, за да се върви по него.
Император Джъстин го подкани да се качи нагоре и нагоре по подиума, до височина, каквато не беше и сънувал.
Люджан се поколеба и лейди Мара трябваше скришом да го подбутне, за да продължи.
Съвзе се малко преди да залитне — той, който боравеше достатъчно добре с меча, за да не губи никога равновесие. Успя някак да изкачи стъпалата благополучно. На върха се поклони в нозете на Джъстин и зелените пера на шлема му докоснаха килима.
— Стани, Люджан. — Момчето се хилеше със същата обич, която бе показало първия път, щом успя да докосне учителя си в упражненията с дървени мечове.
Люджан бе твърде зашеметен, за да реагира, така че Имперският бял със скритото в сянка лице го подбутна с крак и промърмори нещо, което никой друг не успя да чуе. Бойният водач на Акома скочи като изритан и погледна императора си в лицето.
Усмивката на Джъстин стана още по-доволна.
— С настоящото императорът дарява Люджан, офицер от Акома, с официално разрешение да учреди свой собствен дом. Нека се чуе от всички: децата и слугите, и войниците на този воин ще носят цветовете от него отредени и ще се заклеват над натамито на дома Люджан. Светият камък очаква своя нов лорд и господар в храма на Чочокан. Документите за разрешението ще бъдат връчени от Добрата слуга Мара. — Усмивката на Джъстин заплашваше да избие в смях. — Можеш да се поклониш на своя император и да му се закълнеш във вярност, лорд Люджан от дома Люджан.
Люджан, който никога в живота си не се беше оказвал лишен от дар слово, този път можа само да зяпне като риба. Направи поклона си и успя някак да запази приличие, докато се оттегляше надолу по стъпалата. Но когато се озова срещу лейди Мара, очите му, които срещнаха нейните, блестяха подозрително.
— Милейди — промълви дрезгаво Люджан, все още смутен.
Мара сведе глава.
— Милорд.
Хвана ръката му, когато понечи да се дръпне, притеснен от титлата, вдигна я и постави в дланта му три свитъка. Само един бе стегнат с лентички имперско злато. Другите два бяха увити със зелено и украсени с печата с птицата шатра на Акома.
Мара се усмихна.
— Мой първи войнико, най-храбрият от сивите воини, които са се заклевали в служба на Акома, и мой най-стар приятелю между живите: официално те освобождавам от този момент от клетвите ти над натамито на Акома, с радост, след като от днес вече служиш на своята собствена съдба. Днес се ражда един велик дом. Към титлата на управляващ лорд, с която Небесната светлина намери за подобаващо да те възнагради, Акома добавя своите дарове на признание. — Стисна ръката му. — Първо, домът Люджан ще има права над именията, които бяха мои по рождено право. Всички земи и стока на имотите съседни на Сулан-Ку от днес са твои, за да ги ръководиш и пазиш за своите наследници, с полянката за размишление, която да бъде осветена като място за натамито на твоя дом.
— Милейди… — заекна Люджан.
Мара го изпревари.
— Милорд, с това имение аз, като лейди на Акома, ти подарявам службата на петстотин воини. Те ще бъдат съставени първо от всички онези, които се заклеха в съглашение с теб в четата ви на сиви воини. Останалите ще са по твой избор, измежду желаещите да ти служат в гарнизона, вече настанен в имението при Сулан-Ку.