Люджан възвърна достатъчно от веселия си нрав, за да се ухили.
— Богове — промърмори той, — чакай само мъжете да чуят. Започнаха с кражба на две нийдра за храна, а сега ще са офицери в моя дом! — Изкиска се, а после сви рамене и щеше да наруши протокола с буен смях, но Мара го спря, като докосна последния свитък в ръката му.
— Предлага ти се почетно място в клан Хадама, ако го пожелаеш. Ако Кейоке беше жив, щеше да каже, че си се научил добре. Той смяташе Папевайо за сина на своето сърце, след моя брат Ланокота. Ти беше най-младият му син… и накрая онзи, с когото се гордееше най-много.
Люджан изпита болезнен миг на скръб по стария мъж, който винаги се беше държал с него откровено и който бе един от първите, признал и възнаградил командирските му дарби. В почит към бившия си офицер той се наведе и докосна свитъците с чело.
— Твърде щедра си — каза на Мара. — Ако всеки крадец на нийдра в тази империя разбере, че би могъл да се издигне толкова високо, ще управляваш хаос. — После стана сериозен и се поклони. — В сърцето ми винаги ще бъдеш моята господарка, лейди Мара. Нека цветовете на дома Люджан бъдат сиво и зелено: сиво в символ на спомен за произхода ми и зелено заради службата ми на Акома, която ме доведе до този почетен връх.
— Сиво и зелено са цветовете на дом Люджан! — извика високо имперският херолд до подиума, за да може всички лордове да чуят и да запомнят.
Мара се усмихна зарадвана от този жест на почит.
— Сега да те няма! — прошепна на бившия си офицер. — Да спазиш обещанието, което ми се закле да изпълниш в Чака-а. Ожени се за добра жена, създай деца и живей до преклонна възраст!
Люджан отдаде наперено чест, завъртя се кръгом и закрачи обратно през редиците равни нему благородници, а Имперският бял вдясно от императора промълви тихо:
Бас държа, че ще до час ще е паднал пиян от празнуване.
Джъстин се вгледа в познатото лице на Аракаси.
— Не бъди толкова самодоволен. И твоят ред ще дойде.
Началникът на шпионите на Акома го изгледа питащо, но Джъстин отказа да обясни повече, а впери поглед право напред.
Не всички имперски дарове този ден щяха да са радостни като лордската титла на Люджан. Джъстин кимна на херолда и той извика името на Хокану от Шинцаваи.
Този път мнозина в редиците на управляващите лордове се спогледаха открито, част от тях — с ревност. Лейди Мара беше заявила, че ще е честен и справедлив регент, но сега немалко от присъстващите предположиха, че ще издаде користта си, като назначи съпруга си на някоя висша длъжност или пост.
Дори това да беше вярно, лицето на Хокану, когато подходи към имперския подиум, беше кораво като камък. Не изглеждаше нито зарадван, нито притеснен — само твърдо безразличен, когато направи поклона си пред Небесната светлина.
Поклонът му бе за Джъстин, но очите му, щом се изправи, се извърнаха към лейди Мара. Тя също не изглеждаше особено зарадвана, че е обект на суровия поглед на съпруга си. Сдържано официална, дори по-пребледняла отпреди, гледаше вдървено напред, когато Негово императорско величество направи прокламацията си:
— Нека всички присъстващи да чуят и запомнят. Вашият император прави каквото трябва за Доброто на империята. Отбелязано беше надлежно, че вчера с церемония в храма на Джуран детето Касума е било посветено от баща си да стане наследничката на мантията на Акома. — Джъстин замълча, преглътна и с неприсъщо за годините му мъжество укрепи гласа си. — Това привлече нашето внимание към Шинцаваи, дом, който сега е без наследник. По желание на лейди Мара, тъй като бе обявена за безплодна от жреците на Хантукама, тя е подала молба за развод. — Джъстин наведе очи и се загледа неловко в краката си. — Като Небесна светлина, за Доброто на империята, намерих за уместно да удовлетворя молбата й.
Глухо мърморене се понесе в претъпканата зала.
Хокану изглеждаше стъписан, макар изражението му да не се промени. Само очите му, впити в очите на Мара, издаваха безмълвна болка.
Джъстин вдигна ръка пред устата си, за да потуши хлипа си.
— Шинцаваи е твърде велик дом и твърде важен за империята, за да се позволи вътрешен раздор, като остане без наследник. С настоящото на лорд Хокану се повелява от императора да си намери жена и да се венчае отново, за да създаде здрави деца.