Вежливи ръкопляскания се разнесоха из залата и се усилиха, докато не изригнаха възгласи, първо от почетната гвардия на Акома, подети след това от Имперските бели и от воините на Шинцаваи. Лорд след управляващ лорд се вдигнаха на крака и завикаха възторжено името на лейди Мара. Джъстин махна с ръка да възстанови благоприличието и редът бавно се върна.
— За теб, лейди Мара, най-великата сред Слугите на империята, намираме за подобаващо да създадем нова титла — продължи Джъстин, стана и изпъна високо ръце: — Провъзгласяваме лейди Мара за Господарка на империята!
Шумът стана оглушителен. Мара стоеше в центъра на възхитени погледи, стъписана, зарадвана и натъжена.
Никога не беше молила за власт или публични хвалебствия. Беше искала единствено да съхрани живо името на фамилията си.
Колко странно беше, че в хода на живота, даден й от боговете, бе започнала да гледа на целия народ на държавата като на свое семейство и че синът й, дете от варварски роб, бе взел върховния трон и титлата Небесна светлина.
Любопитството на лорд Кеда по отношение на загадъчния мъж, облечен в бронята на Имперски бял, не бе удовлетворено до следобеда, когато младият император свика закрит съвет в личната си приемна.
Помещението само по себе си бе голяма зала, искряща с позлатените си паравани и украсена с платна древна живопис. Джъстин беше свалил имперската си броня и бе облякъл обшит със злато халат, зает от гардероба на предшественика му.
Лорд Кеда се поклони пред ниския подиум на Небесната светлина, после огледа с интерес другите събрани особи.
Лейди Мара още носеше траурното червено. С нея беше загадъчният телохранител: косата му още бе мокра от скорошната баня и мършавото му тяло вече не бе скрито в бялата броня. Сега носеше обикновен халат, деликатно обшит в зелено. Лицето му беше предпазливо сдържано. Очите му обаче явно не пропускаха нищо. Лорд Кеда веднага прецени, че този човек има дарба да преценява хората и ще реагира добре в криза. Само че точно сега излъчваше някаква отчужденост, сякаш бе отделен на стъпка от останалите присъстващи.
Мара забеляза острия поглед на лорд Кеда и каза:
— Позволи ми да ти представя Аракаси, ценен слуга на Акома, който се радва на най-дълбокото ни уважение.
Интересът на лорд Кеда се изостри. Този невзрачен мъж с почти нечовешката му съсредоточеност: възможно ли беше това да е прочутият шпионин, благодарение на когото Акома бяха така удивително добре осведомени?
Отговори му самият Аракаси, сякаш по някакъв свръхестествен начин бе разчел мислите му:
— Оттеглих се от предишния си пост — каза с глас като кадифе, плъзгащо се по камък. — Бях доскоро Началник на шпионите за Акома. Но открих, че животът и природата таят тайни по-дълбоки от интригите, сътворени от хора.
Лорд Кеда се замисли над това забележително твърдение, възхитен от мъжа, който го изказа.
Но императорът, на когото гостуваха всички, все още беше твърде млад за фини нюанси. Завъртя се нетърпеливо на позлатените си възглавнички, плесна с ръце и нареди:
— Доведете пленника.
Влязоха двама Имперски бели, придружаващи слаб мъж с изгризани нокти и хитри очи. Лорд Кеда го познаваше — беше Чумака, който бе служил на покойния лорд Джиро като Първи съветник. Имперският канцлер се намръщи, зачуден защо са го повикали на този частен съвет, след като постът му не беше съдебен. Длъжността му беше повече административна и той нямаше съдийската власт да потвърди обвинение в държавна измяна.
Лорд Джиро със сигурност беше стоял зад убийството на император Ичиндар. Омечан бяха наследили обсадните машини, а войските им бяха около града, за да подкрепят заговора на Анасати да заграбят трона. Чумака не можеше да не е замесен. Най-вероятно убийственият план бе замислен от него самия.
Мара отговори на безпокойството на лорд Кеда.
— Призован си като свидетел — обясни му спокойно.
Чумака удостои императора с дълбок поклон, а след това се поклони доземи на Мара и промълви:
— Велика лейди, чувал съм за доброто ти сърце. Предавам се на твоята милост и моля за пощада.
Лорд Кеда се намръщи. Този човек беше личният съветник на лорд Джиро. Със сигурност имаше пръст в убийството на бащата на Хокану, както и в отравянето на самата лейди Мара.