Мара кимна.
— Така си и помислих. Ти не беше открил сърцето си. Не е нужно да се боим, че това може да се случи с Чумака. Той няма сърце, освен за работата си.
Обърна се към Чумака.
— Ще се закълнеш да служиш на своя император като Главен шпионин. За наказание за миналите ти престъпления срещу империята и за изкупление ще служиш на Небесната светлина до сетния си дъх. Лорд Кеда е свидетел.
Взрян в тази изключителна жена, чието сърце бе толкова голямо, че да му прости за най-големите скърби в живота си, докато неверието отстъпваше място на радостта, Чумака пропусна възможността да й благодари. Тя го освободи безцеремонно, за да положи клетвата си за вярност и после свидетелят лорд Кеда да я подпечата с имперския печат.
След това Имперските бели и канцлерът излязоха и Мара и Джъстин останаха сами с Аракаси. Господарката погледна замислено забележително талантливия мъж, който се беше крил под всевъзможни външности, от най-низшия крастав просяк в канавките до бляскавата позлатена броня на елитен воин в свитата на Джъстин. Всичко, което бе постигнала, го дължеше отчасти на него. Острата му и лишена от предразсъдъци проницателност й беше служила повече от вярност, повече от дълг, повече от съкровища или богатство.
— Само един пост остана незает — каза тя с едва сдържана усмивка. — Ще приемеш ли мантията на Първи имперски съветник? Много се съмнявам, че би се намерил друг жив човек с достатъчно бърз ум, за да попречи на Джъстин да направи някоя пакост.
Аракаси се отзова с широка усмивка, изумителна със своята искреност.
— Какво мисли Джъстин?
Мара и бившият шпионин се обърнаха към момчето, чието лице беше съвсем посърнало.
— Мисли, че ще загуби в хитруванията си — заключи Мара със смях. — Което решава проблема. Ще приемеш ли, Аракаси?
— Би било висока чест — отвърна той сериозно. А след това задоволството пропука строгата фасада. — Нещо повече — бих се радвал.
— Тогава се приготви да поемеш задълженията си от утре — завърши Мара. — Нощта е твоя, да потърсиш своята лейди Камльо.
Аракаси кривна вежда в изражение, което Мара не бе виждала никога.
— Какво има? — попита го с нежност. — Да не би Камльо да е отхвърлила домогванията ти?
Аракаси се смути.
— Не е. Всъщност се съгласи, че мога да я ухажвам — като за бивша куртизанка, изведнъж започна да държи на голямо благоприличие. Настроенията й още са променливи, но вече не е нацупеното дете, което взе със себе си в Турил. — Поклати глава малко объркано. — След като намери личното си достойнство, остава да се разбере дали аз съм подходящ за нея.
— Подходящ си — увери го Мара. — Уверила съм се. Не се съмнявай. — После се вгледа внимателно в мъжа, чиито мисли бяха вдъхновявали нейните към нови висоти на прозрение. — Искаш да помолиш за услуга, нали?
Аракаси изглеждаше нетипично притеснен.
— Всъщност да, искам.
— Назови я — каза Мара. — Ако е по силите ми, вече я имаш.
Мъжът в невзрачния обшит в зелено халат, който скоро щеше да понесе белозлатното на имперската служба, се усмихна свенливо.
— Моля да назначиш Камльо на служба при Исашани от Ксакатекас.
Мара се разсмя.
— Гениално! Разбира се! Никой, мъж или жена, никога не е успявал да се измъкне от чара на лейди Ксакатекас. Камльо ще е добре при нея, а ти ще спечелиш превъзходно обучена съпруга.
Очите на Аракаси блеснаха.
— Със сигурност ще стане по-веща манипулаторка и от мен.
Мара му махна пренебрежително, но каза с обич:
— Трябва ти жена с ум, която да поддържа проницателността ти. Сега иди и кажи на лейди Исашани, че най-трудният брак в империята е кълбото възли, което тя трябва да разплете. С радост ще се подчини, сигурна съм.
— Защо? — попита искрено Джъстин, щом Аракаси напусна безшумно. — Всички жени ли се забавляват така?
Господарката на империята въздъхна и погледна с обич сина си, чиято откровеност често можеше да е притеснителна. Способността му да облича в думи истини, които нарушаваха приличието, твърде често водеше до изчервени уши.
— Посети някой ден харема на предшественика си — отвърна тя. Но щом видя нечестиво палавия блясък в очите му, добави припряно: — От друга страна, тази част от възпитанието ти може и да поизчака още някоя година. Твърде много приличаш на баща ти, за да те пуснем между съперничещи си жени на твоята крехка възраст.