Выбрать главу

— Милейди, Небесната светлина моли за присъствието на баща си и на Господарката на империята на съвет.

— Политика — отрони с въздишка Мара. — Тя или ние сме господарите?

— Тя господства, разбира се — усмихна се Хокану. — Иначе никога нямаше да те оставя, любима.

А после предложи ръката си на бившата си съпруга. С достойнство, породено от дълбок кураж и непоколебим вътрешен мир, я придружи към имперските покои и новата й роля на регент и Господарка на империята.

Епилог

Среща

Херолдът удари гонга.

Лейди Мара, Господарка на империята, се отпусна на обшитата със златна нишка възглавница, която не можеше да смекчи неподатливия мрамор на официалния й трон на имперския подиум. Тронът не беше толкова величествен като обкования със злато на Джъстин, но беше не по-малко неудобен. След две години ръководене на публичните задължения на Джъстин така и не беше свикнала с него.

Мислите й се зареяха. Джъстин трупаше опит и ставаше все по-способен да решава въпросите, поднасяни в Деня на молбите. Беше наследил таланта на майка си да вижда шаблона в сложните проблеми и способността на баща си да прониква до сърцевината на нещата и все по-често Мара му беше повече съветничка, отколкото регент. Понякога седеше потънала в спомени и понасяше дългите часове държавни съвети, като се доверяваше на Джъстин да я уведоми, щом вниманието й се окажеше нужно.

Наближаваше залез-слънце. Денят на молбите най-после се приближаваше към края си. Последните молители се приближиха към перилото. Мара устоя на подтика да потърка уморените си очи, когато Джъстин, деветдесет и вторият император, извика традиционните слова, признаващи правото на пристъпилия напред поданик да бъде изслушан:

— Лорд Хокану от Шинцаваи, знай, че имаш ухото на боговете чрез моето ухо. — Гласът му вече се пречупваше към баритона, който щеше да има в мъжеството си, и бе изпълнен с радост от идването на пастрока му. — Небето се усмихва щастливо от гостуването ти и те приветстваме с добре дошъл.

Мара се сепна. Хокану беше тук! Сърцето й подскочи. Месеци бяха изминали, откакто пътищата им за последен път се бяха кръстосали по държавни дела: лордът на Шинцаваи беше напуснал двора, за да е близо до своята съпруга, забременяла с негов наследник.

Наследници, поправи се, след като имперският херолд извика две имена и тя погледна двете бебета в ръцете на баща им. Дойка и двама слуги стояха на крачка зад него, а слабичка красива млада жена, чиито очи бяха сведени пред особата на императора — до рамото му.

Джъстин се усмихваше широко. Още една черта, наследена от другоземния му баща и нарушаваща цуранския протокол лицето да е сковано в безизразна маска. Напоследък някои от по-младите благородници му подражаваха, включително и на откровените думи, за огромно неудобство на по-старите управляващи лордове. Джъстин смуши в ребрата достолепно седящата си майка — жест, в който нямаше нищо императорско — и подметна дяволито:

— Мамо, няма ли да кажеш нещо по този повод?

Мара не можеше да каже нищо. Можа само да се усмихне на ръба на сълзите. Бебетата бяха красиви, съвършени. Щом не й беше дадено на нея да ги роди, благодари на боговете, че плодовитостта на кротката Елумани е удовлетворила най-пламенното желание на съпруга й.

— Синове? — успя да прошепне най-сетне.

Хокану кимна. Очите му грееха с нейната радост, но таяха и съжаление. Липсваше му бързият ум на Мара и непринудената й близост. Елумани беше мило момиче, но не беше избрана заради пламенен дух. Все пак беше дала онова, което Мара не можеше: домът Шинцаваи вече имаше деца, които да продължат родословната линия. Хокану имаше своите момчета и те щяха да отраснат и да заменят любовта, която бе изгубил.

Имперският херолд се покашля.

— Лорд Хокану от Шинцаваи представя на Небесната светлина своите наследници Камацу и Маро.

Джъстин огласи официалното признаване на децата.

— Нека растат в радост и сила, с небесната благословия.

Мара най-сетне върна гласа си.

— Щастлива съм за двама ви. Лейди Елумани, особено съм поласкана и горда. — Замълча, дълбоко трогната от дара, че има съименник от кръвта на Хокану. — Когато синовете ви пораснат достатъчно, ще се радвам да посещават имперските детски покои и да се запознаят със сестра си Касума.