Аракаси, като Първи имперски съветник, пристъпи напред, за да приеме посланическите пълномощия, погледна Кевин с необичайно широка усмивка и рече:
— Променил си се.
Кевин го позна и отвърна със смях:
— Ти също. Едва те познах без маскировка.
Аракаси хвърли съвсем бегъл поглед на документите и заяви:
— Твое величество, пред теб стои посланикът на краля на Островите, Кевин, барон от Кралския двор.
— Добре си дошъл — каза Джъстин. Но гласът му издаде, че и той е на ръба да наруши благоприличието. Пред него стоеше родният му баща, за когото само беше чувал.
Мара затисна устата си с ръка, за да не заизлизат думите неканени. Най-малкото движение я караше да тръпне за прегръдката на Кевин. Очите му — много по-бледосини, отколкото ги помнеше — се обърнаха към нея. Лицето му, на което се бореха усмивка и бръчки, в крайна сметка почти не се беше променило с годините.
— Очаквах, че може би ще те заваря тук — каза той хрипливо и с чувство, което можеха да доловят само тези на подиума. — Коя друга дама в тази държава би могла да е достойна за титлата Господарка на империята? Но това… вашата Небесна светлина… — Голямата му силна ръка посочи Джъстин и светлите му очи се присвиха напрегнато. — Лейди, защо така и не ми каза?
Двамата някогашни любовници все едно бяха останали сами в просторната зала.
Мара преглътна. Твърде ясно си спомняше раздялата им и как бе заповядала насила да го върнат в родния му свят.
Тогава беше изгубила дар слово. Сега думите заизлизаха от устата й на порой:
— Не смеех да ти кажа. Един син щеше да те задържи отсам разлома, а това щеше да е престъпление срещу всичко, на което ме научи тъкмо ти. Никога нямаше да се ожениш и да живееш своя живот. Джъстин беше отгледан знаейки кой е баща му. Ядосан ли си ми?
— Джъстин — повтори Кевин бавно. — На моя баща? — И след като Мара кимна плахо, извърна блесналия си поглед към момчето на златния трон. После отново потрепери. — Ядосан?
Мара трепна. Винаги беше говорил в неподходящи моменти и с тон, който кънтеше прекалено високо.
Той я погледна и сниши гласа си, но думите прозвучаха също толкова сурово.
— Да, ядосан съм. Бях ограбен. Щях да се радвам да гледам как момчето ми расте.
Мара се изчерви. Изобщо не бе изгубил способността си да я изкарва от равновесие. Забравила цуранската сдържаност, тя опита да се защити.
— Ако го бях направила, изобщо нямаше да имаш други деца.
Кевин се плесна с ръка по коляното. Макар и по-тихо, отговорът му стигна до стоящите долу пред подиума.
— Лейди, какви са тези приказки за деца? Нямам никакви деца! Изобщо не се ожених. Получих служба в двора на моя принц Арута — дванайсет години воювах с таласъми и тъмни елфи с граничните барони на Висок замък и Северен страж. След това изневиделица ме призовават в Крондор и за мой ужас ми се казва, че когато императорът на Цурануани предложил размяна на посланици, съм се оказал най-подходящият за поста — имам благородно потекло, но никакъв шанс за наследство поради по-големите си братя, а освен това знам цурански. Тъй че кралят заповяда — или по-скоро принц Арута се разпореди от името на брат си — и изведнъж се оказвам накичен с лентички дворцов барон, който се кланя като някаква дресирана маймуна пред собствения си син!
Мидкемийският посланик се извърна, изгледа императора и раздразнението му се стопи.
— Обаче прилича на мен, нали?
Ухили се и намигна на Джъстин. После отново се обърна с леден поглед към Мара и каза с онзи сух и насмешлив тон, който и я радваше, и я ядосваше:
— Надявам се, че съпругът ти няма да ме подгони с меча си за това!
Господарката на империята примигна, осъзнала колко малко знае Кевин за последните четиринайсет години.
— Хокану осинови момчето, като знаеше истината за зачеването му.
Този път беше ред на Кевин да се стъписа.
— Не видях ли преди малко лорд Шинцаваи отвън, с булка почти дете и две бебета?
Мара кимна.
Както винаги словоохотлив, Кевин продължи с въпросите.
— Не си ли омъжена? — Мара можа само да поклати глава за не. — Но все пак си имала съпруг. Що за изкривяване на цуранската традиция е това?
— Нарича се развод поради безплодие. Хокану се нуждаеше от наследници за стабилността на управлението на Джъстин и за Доброто на държавата. Преди малко си видял резултата. — Едва овладя чувствата, заплашващи да я замаят. Гледаше ги целият двор. Сигурно изглеждаше жалка.