— Не.
Кичур коса се измъкна изпод шлема й, а перата й на Боен вожд затрепкаха, макар да нямаше никакъв вятър. Миг по-късно един Велик изникна от нищото пред шатрата. Халатът му сякаш бе ушит от самата нощ и макар да беше строен и млад, в очите му нямаше нищо младо. Таяха светлина, която сякаш изгаряше в контраст с тъмната му кожа и коса. Гласът му се оказа изненадващо дълбок:
— Мара, чуй нашата воля. Събранието забранява тази война!
Мара пребледня. Гняв я разтърси от това, че я възпрепятстват да изпълни призива си за кланова война. Никога не си беше представяла, че Събранието може да се намеси. Но беше толкова безсилна да възрази против този развой, колкото и бившият й враг Тасайо от Минванаби някога. Но да й се забрани традиционният начин да отмъсти за убийството на Аяки означаваше домът Акома да бъде лишен от чест. Да се оттегли без кръвопролитие от този сблъсък щеше да я опозори много повече от Анасати Синът й беше неотмъстеният. На лорд Джиро щеше да се даде победа. Щеше да спечели уважение за куража си, след като бе дошъл на полето готов да влезе в битка, за да защити честта си, но не сенките на неговия син или фамилните му предци щяха да бъдат унизени затова, че са лишени от кръвна цена за убийство. Като обвинител, който не е наложил претенцията си със силата на оръжието, Господарката на Акома щеше да бъде лишена в голяма степен от почитанието, дължимо за ранга й.
Най-сетне Мара успя да отвори уста.
— Принуждавате ме да опозоря честта си, велики.
Магьосникът пренебрегна думите й с високомерно спокойствие.
— Твоята чест или липса на чест не е моя грижа, Слуга. Събранието действа по своя воля и във всички случаи за Доброто на империята. Кланов конфликт между Хадама и Йонани ще отслаби държавата и ще остави страната уязвима за атака по границите ни. Ето защо ви се казва: никаква сила на Акома или на Анасати, или на техния клан или съюзници не може да излиза на полето, за да се противопостави на другата страна по този или който и да било повод. Забранено ти е да водиш война срещу лорд Джиро.
Мара не каза нищо. Преди време беше видяла как варварският Черен халат, Миламбер, беше разтворил небесата над Имперската арена. Развихрените сили в онзи ден бяха убили хора и бяха разтърсили земята, и бяха предизвикали огнен дъжд от облаците. Не беше чак толкова потънала в скръбта си, че да изгуби разума си и да забрави: магьосниците бяха върховната сила в империята.
Младият магьосник продължаваше да я гледа. Страните на Мара се изчервиха. Но тя беше цуранка. Всички се подчиняваха на Великите. Така че тя кимна сковано и промълви:
— Ваша воля, велики.
Поклонът й беше дълбок, макар и неохотен. След това тя се извърна към съветниците си:
— Заповед: оттегляне.
Нямаше никакъв избор. Макар да бе Управляваща господарка на най-великия дом в империята, дори Слуга на империята, можеше само да се поклони пред неизбежното и да се постарае никаква загуба на достойнство да не утежни наложения позор.
Сарик се отърси от вцепенението си и побърза да вдигне бегачите, проснали се в благоговеен страх на земята. Кейоке приготви сигналните флагове и благодарни сякаш за повода да се измъкнат от присъствието на фигурата в черния халат, вестоносците награбиха зелените и бели флагове и забързаха към билото на хълма, за да подадат заповедта за оттегляне.
Долу на полето, сред коленичилото множество воини, Люджан видя сигнала. Сви ръце пред устата си, извика и другите командири повториха заповедта да се изтеглят. Като стегната вълна, войниците бавно се изправиха, прибраха мечовете и копията си и заотстъпваха. Редовете им се престроиха в движение и те поеха назад по склоновете към лагерите на господарите си.
Готовите за сблъсък армии се заотдръпваха една от друга по утъпканата ливада. Магьосниците между войските надзираваха изтеглянето и след това започнаха да изчезват един по един и да се появяват отново на хълма близо до командната шатра на Йонани.
Обзета от горчивина, Мара едва забелязваше магьосника пред себе си, както и Хокану, който раздаваше указания силите на клан Хадама да се върнат по гарнизоните на именията си. Очите й можеше да виждат края на войната, но твърдостта им не се смекчи. Честта трябваше да бъде удовлетворена. Да се прониже с фамилния меч нямаше да е честна отплата за живота на Аяки. Публичният позор оставаше и нямаше да бъде забравен. Джиро щеше да използва този срам, за да съюзи враговете срещу дома й. Трябваше отново да поеме отговорността си и да компенсира грешката. Никакъв избор не оставаше вече, освен да възмезди с интрига смъртта и обидата между нея и Анасати. Сега трябваше да влезе в ход Играта на Съвета, с тайните заговори и убийства, зад публичната фасада на цуранско благоприличие.