Ириланди ахна. Дори Кейоке, който се беше изправял през целия си живот пред смъртта във военни кампании, изглеждаше потресен до дъното на душата си. Но Мара продължи отсечено:
— Нямаме избор. Аз посрамих името Акома преди Джиро от Анасати. Забранено ни е изкупление чрез война. Няма да се пронижа с меча си. Това е безизходица, за която традицията няма отговор. Лордът на Анасати трябва да умре по мой замисъл и няма да се унизя да наема убийци. Джиро вече се възползва от опозоряването ми, за да привлече наши врагове. Превърна недоволните лордове в държавата в сплотена партия традиционалиста и властта на Ичиндар е застрашена, заедно с продължаването на името Акома. Единственият ми наследник е мъртъв, тъй че ритуалното ми самоубийство не предлага алтернатива. Ако всичко, за което съм живяла, трябва да бъде спасено, трябва да прекараме години в планиране. Джиро трябва да умре от моята ръка, щом не във война, тогава в мир, въпреки волята на Събранието на магьосниците.
4.
Беда
Някой се движеше.
Скрит сред струпаните топове плат, Аракаси чу нещо, което можеше да е само скърцане на стъпки по грапавите дъски на пода. Замръзна, притеснен от откритието, че не е сам в сумрака на склада. Затаи дъх и отпусна тялото си, за да избегне всякакъв риск да му се схване някой мускул. От разстояние облеклото му щеше да го слее със стоката и от това да прилича на гънка плат, измъкнала се от връзките. Отблизо заблудата нямаше да издържи внимателен оглед. Грубо тъканият му халат изобщо не можеше да мине за фино платно. Даде си сметка, че може да се е вкарал в капан, като се скри в тази сграда, за да се отърве от заподозряна опашка, и затвори очи, за да усили другите си сетива. Въздухът миришеше на плесенясало зърно и някакви подправки. Миризмата от смолите, които правеха непромокаеми покривните плочки, се смесваше с тази на гнилата кожа на пантите на вратата. Точно този склад бе разположен толкова близо до пристанището, че подовете му се наводняваха, когато през пролетта реката излизаше от коритото си.
Минаха безкрайни минути. Шумът на пристанищния квартал бе приглушен от стените: буен спор на моряк с жена от Тръстиковия живот, лай на псе и несекващото трополене на колела — нийдра теглеха тежки талиги със стоки от крайречните кейове. Началникът на шпионите на Акома се напрегна, за да различи далечната глъч и един по един заотделя звуците.
Денят навън гаснеше. По улицата притича креслива банда хлапета и пазарният шум затихна. Нищо нередно не стигна до ушите му, освен виковете на фенерджиите, които палеха уличните лампи в края на пресечката. Дълго след като друг човек можеше да е заключил, че си е въобразил онзи звук — че онова, което му се бе сторило човешки стъпки, е било със сигурност плод на напрежение и въображение — Аракаси остана абсолютно неподвижен.
Не беше от хората, които обичат риска. Търпението беше всичко, стигнеше ли се до надпревара в хитруването.
И накрая то го възнагради, когато смътно шумолене издаде отъркване на халат в дърво или закачане на ръкав в подпорен стълб. Съмнението отстъпи пред грозната сигурност: в склада имаше още някой.
Аракаси безмълвно се помоли Чочокан, Добрият бог, да го опази при евентуален сблъсък. Който и да беше влязъл в тази тъмна сграда, не го беше направил по невинни причини. Едва ли беше слуга, откраднал час неразрешена дрямка и след това успал се за вечерните си задължения. Аракаси никога не се доверяваше на съвпадения. Вярата в съвпаденията носеше смърт. Предвид късния час и безшумността на влезлия беше длъжен да заключи, че търсят него.
Запотен в застоялия въздух, той прегледа наум всяка стъпка, която го беше довела до това положение. Следобед беше посетил един търговски посредник на тъкани в град Онтосет с цел да се свърже с представител на дребен дом, който бе един от многото му активни агенти. Аракаси имаше навика да прави внезапни визити, за да е сигурен, че такива хора остават верни на господарката си Акома, и да се пази от вражески внедрявания. Разузнавателната мрежа, която бе изградил още от времето си като слуга на Тускай, се беше разраснала неимоверно под патронажа на Акома. Самодоволството от негова страна можеше да доведе до хиляди възможни грешки, най-малките от които можеше да се окажат бедствени за благосъстоянието на господарката му.
Визитата му днес не беше направена непредпазливо. Маскировката му като независим търговец от Янкора бе подкрепена с документа и препоръки. Публичното оповестяване за намесата на Събранието между Акома и Анасати беше стигнало до този град няколко дни по-късно. Новините обикновено пътуваха бавно из провинциите, след като нивото на реките паднеше и търговските баржи се сменяха със сухопътни кервани. Аракаси разбираше, че на лейди Мара ще са й нужни последните му доклади по възможно най-бързия начин, за да се опази срещу възможни контраходове от Анасати или други врагове, одързостени от задръжките на Събранието, така че беше съкратил престоя си до бърза размяна на съобщения. Когато напусна кантората, заподозря, че го следят.