Отдъхна си едва когато огънят се разгоря както трябва и обхвана всичко. Когато стана ясно, че никакъв кратък дъжд не може да попречи да се изтрие всякаква следа от това място.
Ръката вече не беше толкова зле. Наистина, беше подута, болеше, но като че ли нито една кост не беше строшена.
Когато дойде вечерта, на небето наистина изгря една луна. Но на Цири не й се искаше да признае този свят за свой.
Нито пък да стои в него повече, отколкото трябва.
— Тази нощ ще бъде хубава — промърмори Нимуе. — Усещам го.
Кондвирамурс въздъхна.
Хоризонтът пламтеше в злато и пурпур. В същите цветове беше и ивицата, проточила се през водите на езерото от хоризонта до острова. Седяха на терасата, в кресла, зад които беше огледалото с абаносова рамка и гобленът, изобразяващ сраснал се със скалата замък, отразяващ се във водите на планинско езеро.
„За коя ли подред вечер седим така до мръкване, и до по-късно, в мрака? — помисли си Кондвирамурс. — Без никакъв резултат? Само говорейки си?“
Захладняваше. Магьосницата и послушницата се загърнаха с кожусите си. От езерото се разнасяше скърцането на весла, но лодката на Краля Рибар не се виждаше, тя се губеше в ослепителния блясък на залеза.
— Често сънувам, че съм в ледена пустош — върна се Кондвирамурс към прекъснатия разговор. — В нея няма нищо, освен бял сняг и грамади от искрящ под слънчевата светлина лед. И цари тишина — тишина, звънтяща в ушите. Неестествена тишина. Тишината на смъртта.
Нимуе кимна, сякаш показвайки, че знае за какво става въпрос. Но не каза нищо.
— И изведнъж — продължи послушницата — започва да ми се струва, че чувам нещо. Че усещам как ледът под краката ми трепери. Отпускам се на колене, разравям снега. Под него има лед, прозрачен като стъкло, като чистите планински езера, където камъните на дъното и плуващите риби се виждат въпреки дълбочината на водата. И аз също виждам в съня си, макар че водата е дълбока десетки, а може би стотици сажени. Това не ми пречи да виждам… И да чувам… Хора, викащи за помощ. Там, долу, дълбоко под снега… лежи замръзнал свят.
Нимуе не се обади и този път.
— Разбира се, аз знам какъв е източникът на този сън — продължи послушницата. — Пророчеството на Итлина, прословутите Бял студ, Време на мраз и Вълча виелица. Светът, умиращ сред снегове и ледове, за да се възроди отново след много векове, както гласи пророчеството. Пречистен и по-добър.
— Вярвам дълбоко в това, че светът ще се възроди — каза тихо Нимуе. — Но не и че ще бъде по-добър.
— Моля?
— Чу ме добре.
— И не ми се е причуло? Нимуе, Белият студ е предсказван вече хиляди пъти, при всяка сурова зима казват, че вече е дошъл. Сега дори и децата не вярват, че някоя зима може да заплаши света.
— Моля. Децата не вярват. А аз, представи си, вярвам.
— Изхождайки от някакви рационални съображения? — попита Кондвирамурс с лека ирония. — Или изключително заради мистична вяра в непогрешимостта на елфическите пророчества?
Нимуе мълча дълго, пощипвайки мъха на кожухчето си.
— Земята има кълбовидна форма и се върти около слънцето — каза тя най-накрая с леко менторски тон. — Съгласна ли си с това? Или може би си в някоя от модните секти, които имат съвсем различни разбирания?
— Не. Не съм. Приемам хелиоцентризма и съм съгласна с теорията, че Земята е кръгла.
— Прекрасно. Предполагам, ще се съгласиш с това, че оста на въртене на земното кълбо е наклонена, а пътят на Земята около Слънцето не е по правилна окръжност, а по елипса?
— Учила съм това. Но не съм астроном, така че…
— Не е необходимо да си астроном, достатъчно е да мислиш логично. Тъй като Земята обикаля около Слънцето по елипса, по време на движението си тя се озовава ту по-близо, ту по-далеч от него. Колкото повече се отдалечава от Слънцето, толкова по-студена става — според мен това е логично. И под колкото по-голям ъгъл падат слънчевите лъчи, толкова по-малко светлина достига до северното полукълбо.
— Също логично.
— И двата фактора, тоест елипсовидността на орбитата и степента на наклон на оста на света, подлежат на изменения. Както се смята, циклични. Орбитата може да става повече или по-малко елиптична, оста на въртене може да се накланя повече или по-малко. Екстремалните климатични условия ще се появят при едновременна проява на тези фактори: максимално разтегната елипса и максимално накланяне на оста на въртене. Отдалечената от Слънцето Земя ще получи в афелия много малко светлина и топлина, а ситуацията в полярните райони ще се влоши още повече заради неудачния наклон на оста.