— Да, да — промърмори единият ландскнехт. — За съжаление.
Имаше множество такива картини — едва ли не на всяка стена. Преобладаваше рицарят с показалеца, но често се забелязваше и патетичната Майка Родина с развяващи се прошарени коси, зад чийто гръб пламтяха села и се виждаха бебета, набучени на нилфгардски копия. Мяркаха се и изображения на елфи, захапали окървавени ножове.
По едно време Яре се обърна и осъзна, че са останали сами — той, ландскнехтите и търговецът. От Щуката, Окултих, селските новобранци и Мелфи не беше останала и следа.
— Да, да — потвърди предположението му ландскнехтът, гледайки го внимателно. — Твоите приятелчета се ометоха при първия удобен случай, зад първия ъгъл. И знаеш ли какво ще ти кажа, момче? Добре, че пътищата ви се разделиха. И дано не се срещнат отново.
— Жалко за Мелфи — промърмори Яре. — По принцип е добро момче.
— Всеки сам избира съдбата си. А ти ела с нас. Ще ти покажем къде вербуват наборниците.
Излязоха на малък площад, насред който на каменна платформа се издигаше позорен стълб. Около него се тълпяха жадни за развлечения граждани и войници. Окованият във вериги осъден, който току-що беше получил буца кал в лицето, плюеше и плачеше. Тълпата цвилеше от смях.
— Ей! — извика единият ландскнехт. — Гледайте кого са оковали! Това е Фусон! Интересно, за какво ли?
— За земеделие — побърза да разясни дебел гражданин с шуба от вълча кожа и филцова шапка.
— За какво?
— За земеделие — повтори натъртено дебелакът. — За това, че е сял!
— Ха! Що за глупости плещите, с извинение? — засмя се ландскнехтът. — Познавам Фусон, той е обущар, син на обущар и внук на обущар. Никога в живота си нито е сял, нито е орал, нито е брал. Откъде го измислихте това за сеенето?
— Самият съдебен изпълнител го каза! — наду се гражданинът. — Ще стои на позорния стълб до сутринта, защото е сял! И е сял по нилфгардско внушение и срещу нилфгардски сребърници… Наистина, странно зърно е сял, някакво отвъдморско… Чакай да си спомня… А! Дефетизъм31!
— Да, да! — възкликна продавачът на амулети. — Дочух и аз, че говореха за това! Нилфгардските шпиони и елфите разпространяват мор, заразяват извори, кладенци и ручеи с разни отрови: татул, цикута, проказа, дефетизъм.
— Така е — кимна гражданинът с шубата от вълча кожа. — Вчера обесиха двама елфи. Заради същите отрови.
— Зад ъгъла на тази уличка — посочи единият ландскнехт — има кръчма, в която работи комисията по вербуването. Разпънали са там голямо платнище, на него са темерийските лилии, които са ти познати, момче, така че няма как да се объркаш. Е, бъди здрав. Дано дадат боговете да се срещнем и в по-добри времена. Всичко хубаво и на вас, господин търговецо.
Търговецът се изкашля шумно.
— Любезни господа — каза той, ровейки сред сандъчетата и кутиите си, — позволете, за помощта ви… В знак на благодарност…
— Не си правете труда, добри човече — прекъсна го ландскнехтът с усмивка. — Помогнали сме и това е, няма нужда да го споменаваме повече…
— А може би чудотворен мехлем против рани от стрели? — Търговецът намери нещо на дъното на една кутия. — Или може би универсален и безотказен лек против бронхит, подагра, паралич, че даже и срещу пърхот? Или смолист балсам против ужилвания на пчели и ухапвания на змии и вампири? А може би талисман за защита от лоши погледи?
— А може би имате нещо за облекчаване на последствията от поглъщане на лоша храна? — попита го сериозно ландскнехтът.
— Имам! — извика търговецът с грейнала физиономия. — Ето много ефективно средство, изработено от магически корени и допълнено с ароматни билки. Достатъчни са три капки след ядене. Моля, вземете го, любезни господа!
— Благодаря. Е, всичко хубаво, господине. Всичко хубаво и на теб, момче. Успех!
— Честни, благоразумни и учтиви — оцени ги търговецът, когато войниците се скриха в тълпата. — Такива не се срещат всеки ден. Но и ти ми помогна, млади господине. Какво да ти подаря на теб? Амулет гръмоотвод? Безоар? Костенурков камък против уроки? Ха, имам и опушен зъб от труп, и парче от изсушено дяволско изпражнение — него е добре да го носиш в десния си ботуш…
Яре откъсна поглед от хората, които с ярост отмиваха от една стена надписа: „ДА ИЗЛЕЗЕМ ОТ ПРОКЛЕТАТА ВОЙНА.“
— Оставете — каза той. — Време ми е да тръгвам…
— Ха! — възкликна търговецът, изваждайки от една кутийка медальонче с формата на сърчице. — Това трябва да ти е от полза, младежо, защото е точно за млади хора. Голяма рядкост е, имам само един екземпляр. Магьоснически амулет. Прави така, че любимата на притежателя не забравя за него никога, дори ако ги разделят много време и много мили. Погледни, ето така се отваря, а вътре има листче от тънък папирус. Достатъчно е да се напише на това листче с червено магическо мастило, каквото имам, името на любимата ти, и тя няма да те забрави, сърцето й няма да ти измени, няма да те предаде и няма да те изостави. Е?