„Аз съм Господарката на Световете — напомни си тя. — Аз съм Старата кръв, имам власт над Времето и Пространството.
Аз съм кръв от кръвта на Лара Дорен“.
Ихуараквакс изцвили, подканяйки я. Келпи го подкрепи с протяжно пръхтене. Цири сложи ръкавиците си.
— Готова съм — каза тя.
Шум в ушите. Блясък и светлина. А после — мрак.
Водите на езерото и привечерната тишина разнасяха ругатните на Краля Рибар, който дърпаше влакното на въдицата, опитвайки се да освободи кукичката, закачила се за дъното. Изпуснатото весло изпляска тихо.
Нимуе нетърпеливо се изкашля. Кондвирамурс се извърна от прозореца и отново се наведе над акварелите. Особено привличаше поглед един от тях: девойка с развяващи се коси, яхнала изправена на задните си копита врана кобила. До тях — бял еднорог, също на задните си крака. Гривата му се развяваше като косите на девойка.
— Може би само относно този фрагмент на легендата мненията на източниците не се различават — отбеляза послушницата. — Те единодушно го смятат за измислица и приказно разкрасяване, или пък за фина метафора. А художниците и графиците напук на учените предпочитат точно този епизод. Ето, каквато и да е картината, винаги присъстват Цири и еднорогът. Какво имаме тук, например? Цири и еднорогът на скала над морски плаж. А тук — Цири и еднорогът на фона на някакъв пейзаж като от наркотичен транс, нощем, под две луни.
Нимуе мълчеше.
— Навсякъде Цири и еднорогът — повтори Кондвирамурс, оставяйки акварелите върху масата. — Цири и еднорогът в лабиринта на световете, Цири и еднорогът в бездната на времето…
— Цири и еднорогът — каза Нимуе, гледайки през прозореца, към лодката и мятащия се в нея Крал Рибар. — Цири и еднорогът се появяват от небитието, като призраци, увисват над гладката вода на някое от езерата… А може би едно и също езеро, свързващо като верига времената и местата — всеки път различни, и всеки път едни и същи?
— Моля?
— Призраци. — Нимуе не я гледаше. — Пришълци от други измерения, други плоскости, други места, други времена. Видения, променящи нечий живот. Променящи и своя живот, своята съдба… Без да знаят за това. За тях това е просто… поредното място. Не точното място, не точното време… Отново, за кой ли път — не точното място, не точното време…
— Нимуе… — усмихна се измъчено Кондвирамурс. — Напомням ти, че именно аз съм сънувачката тук, и че съм дошла именно заради съновните видения и онироскопията. А ти изведнъж започваш да прорицаваш. Сякаш си виждала това, за което говориш… насън.
Ако се съди по внезапно усилилите се ругатни, Краля Рибар не беше успял да измъкне кукичката, влакното се беше скъсало. Нимуе мълчеше, гледайки рисунката на Цири и еднорога.
— Наистина съм виждала насън това, за което говорех — спокойно каза тя най-накрая. — Виждала съм го насън много пъти. И веднъж наяве.
Както е известно, пътуването от Члухов до Малборк33 при определени условия може да отнеме дори пет дни. А тъй като писмата на члуховския комтур34 до Винрих фон Книпроде, Великия магистър на ордена, трябваше да пристигнат до адресата не по-късно от Петдесетница, рицарят Хенрих фон Швелборн, без да се помайва, потегли на сутринта след Възнесение, за да има възможност да пътува спокойно и да не се притеснява, че ще закъснее. Langsam, aber sicher35.
Това поведение на рицаря много се хареса на неговия ескорт от шестима конни стрелци, командвани от Хасо Планк, син на пекар от Кьолн. Арбалетчиците и Планк бяха свикнали повече с рицари, които ругаеха, крещяха и даваха заповеди да се бърза с всички сили, а после, след като така или иначе не беше възможно да се стигне навреме, стоварваха цялата вина върху клетите кнехти36, лъжейки по начин, недостоен за рицар, при това рицар от Ордена.
Беше топло, макар и облачно. От време на време ръмеше, долините бяха обгърнати в мъгла. Обраслите с буйна зеленина хълмове напомняха на рицаря Хенрих за родната му Тюрингия, а също и за това, че вече от месец не беше имал жена. Яздещите отзад арбалетчици мудно припяваха една от баладите на Валтер фон дер Фогелвиде. Хасо Планк дремеше в седлото.
Пътешествието протичаше спокойно, и кой знае, може би щеше да продължи така до края, ако някъде около пладне рицарят Хенрих не беше забелязал близо до пътя да проблясва повърхността на езеро. А тъй като следващият ден беше петък и нямаше да е зле да се снабдят с постна храна, рицарят нареди да се спуснат към водата и да потърсят някоя рибарска къщурка.
33
Члухов, Малборк — полски градове, чиято история през Средновековието е свързана с държавата на кръстоносците от Тевтонския орден в Южна Прусия, която воюва с Полско-литовското княжество и е разгромена от него през 1410 г. (събития, описани в романа на Хенрих Сенкевич „Кръстоносци“). — Б.пр.
34
Комтур — низша длъжностна единица в структурата на Тевтонския орден. Комтурът е ръководел комтурство (минимална административна единица в ордена) заедно с Конвент (събрание на рицарите от комтурството). — Б.пр.
36
Кнехти — в Средновековието, в много страни от Западна Европа — наемни пехотинци от незнатен произход. — Б.пр.