Анджей Сапковски
Господарката на езерото
Том 2
Осма глава
Близо до мястото на жестоката битка, в която се сблъскаха всичките сили на Севера с цялата нилфгардска мощ, се намираха две рибарски селца: Старите задници и Брена. И тъй като по онова време Брена вече беше изгорена до основи, първоначално това ужасно клане беше наричано „Битката при Старите задници“. Днес за нея говорят като за „Битката при Брена“ и за това има две причини. Първо, построената наново Брена се превърна в голямо и процъфтяващо селище, а село Старите задници постепенно опустя и пътищата, водещи към него, обраснаха с коприва, тръни и репеи. Второ, такова название някак си не подхождаше на подобно славно и трагично събитие. И наистина — битка, в която са загинали повече от трийсет хиляди бойци, и изведнъж — Задници, и то стари?!
Така че в цялата историческа и военна литература беше прието наименованието „Битката при Брена“ — както в нашите, така и в нилфгардските източници, които, честно казано, са много повече от нашите.
— Кадет Фиц-Остерлен — незадоволителна оценка. Моля, седнете. Господин кадет, бих искал да обърнете внимание на това, че непознаването на прочутите и важни битки в историята на родината е позорно за всеки патриот и добър гражданин, а за бъдещите офицери е просто скандално! Позволете ми да направя още една малка забележка, кадет Фиц-Остерлен. За всичките двайсет години, през които съм преподавал тук, не си спомням изпит за даване на офицерско звание, в който да не е бил зададен въпрос за Битката при Брена. Така че невежеството по този въпрос практически поставя непреодолима пречка пред по-нататъшната кариера в армията. Но тъй като вие сте барон, не е задължително да станете офицер; можете да опитате късмета си в политиката. Или в дипломацията. От все сърце ви желая успех там, кадет Фиц-Остерлен. А ние ще се върнем на битката при Брена, господа. Кадет Путкамер!
— Аз!
— Елате при картата. Моля, продължете. Оттам, където господин баронът изгуби дар слово.
— Тъй вярно! Фелдмаршал Мено Коехорн решил да извърши маневра и да се отправи бързо на запад заради докладите на разузнаването, съобщаващи, че армия от нордлинги е тръгнала на помощ на обсадената крепост Майена. Маршалът решил да им пресече пътя и да ги принуди да влязат в решителен бой с него. За тази цел разделил силите на армейска група „Център“. Една част оставил при Майена, а с останалите сили се придвижил бързо…
— Кадет Путкамер! Вие не сте писател-белетрист! Вие сте бъдещ офицер! Що за определение е „останалите сили“? Моля, дайте ми точното ordre de bataille2 на ударната група на маршал Коехорн. Използвайки военна терминология!
— Слушам, господин ротмистър! Под командването на фелдмаршал Коехорн били две армии: Четвърта конна армия начело с генерал-майор Маркус Брайбант, патрон на нашето училище…
— Много добре, кадет Путкамер.
— Мръсен подмазвач — прошепна от мястото си кадет Фиц-Остерлен.
— … както и Трета армия, начело с генерал-лейтенант Рец де Мелис-Сток. В състава на Четвърта конна армия, наброяваща повече от двайсет хиляди бойци, влизали дивизията „Венендал“, дивизия „Магне“, дивизия „Фрундсберг“, Втора виковарска бригада, Седма даерланска бригада, освен това бригадите „Наузика“ и „Врихед“. В Трета армия влизали дивизия „Алба“, дивизия „Дейтвен“, както и… хмм… както и дивизия…
— Дивизия „Ард Феаин“ — подхвърли Джулия Абатемарко. — Освен ако не сте объркали нещо, разбира се. На знамето им наистина ли имаше голямо сребърно слънце?
— Тъй вярно, полковник! — отвърна твърдо командирът на разузнаването. — Със сигурност го имаше!
— „Ард Феаин“ — измърмори Сладката ветрогонка. — Хм… Интересно. Оказва се, че в трите маршови колони, които уж сте видели, към нас са се запътили не само цялата Конна, но и част от Трета армия. Не! Не вярвам! Трябва да го видя със собствените си очи. Ротмистър, по време на моето отсъствие вие поемате командването на бандерата3. Нареждам да изпратите куриер при полковник Панграт…
— Но полковник, смятате ли, че е разумно лично да…
— Изпълнявай!
— Слушам!
— Голям риск поемате, полковник! — Командирът на разузнаването се опита да надвика тропота на приближаващите се коне. — Може да се натъкнем на елфически разезд…
— Стига дрънканици! Води ме!
Отрядът се спусна в галоп по стеснението, понесе се вихрено по долината на реката и влетя в гората. Тук се наложи да намалят темпото. Придвижването им беше затруднено от растящите нагъсто дървета, а освен това наистина можеха да се натъкнат на разузнавателни разезди или изпратени напред нилфгардски аванпостове. Разузнавачите на кондотиерите всъщност бяха приближили неприятеля откъм фланговете, а не фронтално, но фланговете сигурно също бяха защитени. Така че операцията изглеждаше адски рискована. Но Сладката ветрогонка обожаваше такива неща. В цялата Свободна рота нямаше да се намери човек, който да не я последва. Дори в пъкъла.