— Кучи синове — повтори Мено Коехорн, без да отлепя око от далекогледа. — Просто кучи синове. Но почакайте, аз ще ви намеря, ще ви науча какво означава разузнаване! Де Вингалт! Искам лично да намериш офицера, който командваше патрула до хълмовете на север. И заповядай всички от патрула да бъдат обесени!
— Слушам! — тракна с токове Оудер де Вингалт, адютант на маршала.
Но той нямаше как да знае, че Ламар Флаут, офицерът, който командваше патрула, точно в този момент загива под копитата на атакуващите по фланговете скрити нордлинги, онези същите, които не беше забелязал. Де Вингалт нямаше как да знае, че на самия него му остават само два часа живот.
— Според вас колко от тях има там, господин Трахе? — Коехорн все още не отместваше далекогледа от окото си.
— Не по-малко от десет хиляди — сухо отвърна командирът на Седма даерланска. — Главно реданци, но забелязвам също така знамената на Аедирн. Има и еднорог, което означава, че участва и Каедвен… Със сигурност поне една рота…
Ротата препускаше в галоп, изпод копитата хвърчаха пясък и дребен чакъл.
— Напред, Кафяви! — ревеше пияният както винаги стотник Полугалон. — Бийте ги! Каедвен! Каедвен!
„По дяволите, как ми се пикае! — помисли си Зивик. — Трябваше да изпразня мехура преди битката… Сега може и да нямам време!“
— Напред, Кафяви!
„Винаги Кафявите! Където е най-гадно, Кафявите са там! Кого изпратиха като експедиционен корпус в Темерия? Кафявите. Винаги кафявите. А на мен ми се пикае.“
Пристигнаха. Зивик изрева, извъртя се върху седлото и съсече бронята и рамото на конник с черно наметало и сребърна звезда с осем лъча.
— Кафяви! Каедвен! Бийте ги!
С грохот, тракане и звън, с рев на хора и цвилене на коне, Кафявата рота, известна още като Мечата, влезе в бой с нилфгардците.
— Де Мелис-Сток и Брайбант ще се справят с тяхна помощ — изрече спокойно Елан Трахе, командир на Седма даерланска бригада. — Силите са изравнени, засега нищо лошо не се е случило. Дивизията на Тирконел неутрализира левия фланг, „Магне“ и „Венендал“ удържат десния. А ние… Ние можем да наклоним везните, господин маршал…
— Да ударим там, където армиите им се съединяват, да поправим грешката на елфите — веднага разбра Мено Коехорн. — Да им излезем в тила, да предизвикаме паника. Правилно! Така и ще постъпим, кълна се във Великото слънце! Под знамената, господа! „Наузика“ и Седма, настъпи вашият час!
— Да живее императорът! — извика Кес ван Ло.
— Господин Де Вингалт — каза маршалът, — вземете адютантите си и ескадрона охранители. Стига са безделничели! Тръгваме на бой заедно със Седма даерланска.
Оудер де Вингалт леко пребледня, но веднага се овладя.
— Да живее императорът! — извика той с цяло гърло. И гласът му почти не трепереше.
Ръсти режеше, раненият виеше и дращеше по масата. Борейки се геройски с виенето на свят, Йола се грижеше за превръзките, бинтовете за спиране на кръвотечението и клампите. От входа на палатката се чуваше раздразненият глас на Шани:
— Къде? Да не сте се побъркали? Тук живите чакат спасение, а вие ми носите труп?
— Но това е самият барон Анзелм Аубри, госпожо фелдшер! Командир на отряда!
— Бил е командир на отряд. Сега е покойник! Успели сте да го донесете цял само защото бронята му е здрава! Вземайте си го! Тук е лазарет, а не морга!
— Но госпожо фелдшер…
— Не ми блокирайте входа! Виждате ли, носят ми друг, който още диша. Поне на мен ми се струва, че диша. Защото това може да са само газове.
Ръсти изсумтя, но веднага се намръщи.
— Шани! Веднага ела тук! Запомни, момиче — процеди той през зъби, наведен над натрошения крак. — Хирургът може да си позволи да бъде циничен едва след десет години практика. Запомни ли?