— Да, господин Ръсти.
— Вземай респиратора и издърпай надкостната ципа… Ех, по дяволите, трябваше да му сложим още обезболяващо… Къде е Марти?
— Повръща зад палатката, господин Ръсти — без капчица цинизъм отвърна Шани. — Като преяла котка.
— Магьосници. — Ръсти взе триона. — За какво ги измислят всичките тези заклинания, страшни и могъщи, като трябва да се съсредоточат върху измислянето на едно-единствено. Такова, което да им позволи да правят по-малки магии. Например обезболяващи. Но без проблеми. И без повръщане.
Трионът застърга на кост. Раненият нададе вой.
— Стегни превръзката, Йола.
Костта най-после поддаде. Ръсти я обработи с длето и избърса челото си.
— Съдовете и нервите — рече машинално той и се оказа, че е било напразно, защото преди да успее да довърши фразата, момичетата вече зашиваха. Той взе от масата ампутирания крак и го хвърли в ъгъла, върху купчината други ампутирани крайници. От известно време раненият не ревеше и не виеше.
— Припаднал или умрял?
— Припаднал, господин Ръсти.
— Хубаво. Заший чуканчето, Шани. Давайте следващия! Йола, върви да провериш дали Марти е изповръщала всичко.
— Интересно — рече тихо Йола, без да вдига глава, — колко години практика имате вие, господин Ръсти? Сто?
След няколко минути форсиран марш и гълтане на задушлив прах стотниците и десетниците най-накрая спряха с крясъци визимските подразделения и ги подредиха в линия. Яре, който дишаше с отворена уста като риба, забеляза войводата Бронибор, който дефилираше пред строя на великолепния си, покрит с броня жребец. Самият войвода също беше сложил ризницата си, покрита със сини ивици, които го правеха да изглежда като огромна тенекиена скумрия.
— Как сте, смотаняци?
Редовете пиконосци отвърнаха с бучене, наподобяващо далечен гръм.
— Издавате пърдящи звуци — констатира войводата, обърна покрития си с броня кон в срещуположната посока и пое към другия край на строя. — Явно се чувствате добре. Защото когато се чувствате лошо, не пърдите едва-едва, а виете и ръмжите, сякаш всеки момент ще ви окачат на бесилото. По физиономиите ви виждам, че си мечтаете да се хвърлите в бой, че умирате от нетърпение да се срещнете с нилфгардците! Е, визимски разбойници, имам за вас една добра новина! След малко мечтите ви ще се сбъднат. След съвсем мъничко.
Пиконосците отново забучаха. Бронибор стигна до края на строя, обърна се и продължи, почуквайки с жезъла си по украсеното седло:
— Пехотата се нагълта с прах, марширувайки подир бронираната конница. Да, засега вместо слава и плячка се намирисахте на конски тор. За малко да не попаднете на бойното поле дори днес, когато възникна огромна необходимост. Но ви излезе късметът, поздравявам ви от все сърце! Тук, до селото, чието име забравих, най-накрая ще покажете на какво сте способни и колко струвате като войска. Множеството, което виждате в полето, е нилфгардската конница, възнамеряваща да удари армията ни по фланга, да ни стъпче и да ни потопи в блатата край реката, чието име също забравих. На вас, славните визимски пиконосци, по волята на крал Фолтест и конетабъл Наталис, се падна честта да запълните дупките, които ще се появят в нашите стройни редици. И тези дупки вие ще прикривате със собствените си гърди, така да се каже, удържайки нилфгардската атака. Е, как е, радвате ли се, селяци? Изпълва ли ви гордост, а?
Стиснал здраво пиката си, Яре се огледа. Не се забелязваха никакви признаци на ликуване пред перспективата за скорошния бой, а дори и войниците да бяха изпълнени с гордост от оказаната им чест да запушват дупки със собствените си гърди, умело успяваха да я прикрият. Мелфи, който стоеше от дясната страна на Яре, мърмореше под нос молитва. От лявата му страна сумтеше, ругаеше и нервно покашляше професионалният войник Деслакс.
Бронибор обърна жребеца си и се изправи върху стремената.
— Не ви чувам! — изкрещя той. — Попитах ви, кучи синове, дали ви изпълва гордост?
Този път пиконосците, не виждайки друг изход, изреваха в един глас, че да, изпълва ги. Яре също ревеше. Щом трябва, така да бъде.
— Добре! — Войводата спря жребеца пред строя. — А сега се стройте както трябва! Стотници, какво чакате, мамка ви! Стройте се в каре! Първата редица на коляно, втората права! Пиките напред! Не с тоя край, идиот! Да, да, на тебе говоря, дръвнико. Накрайниците по-високо! Сгъстете редовете, по-плътно, рамо до рамо! Да, така е по-добре! Почти като войска!
Яре се оказа във втория ред. Той здраво опря края на пиката в земята и стисна дървото с изпотени от страх ръце. Мелфи продължаваше да реди молитвата си, Деслакс мърмореше неразбрано, редейки едни и същи думи, отнасящи се до подробности от интимния живот на нилфгардците, кучетата, кралете, конетаблите, войводите и майките на всички гореизброени.