В последните думи на магьосника вече не се усещаше скритата под маската на учтивостта подигравка. В тях имаше само заплаха и заповед. Цири веднага разбра, че няма да успее да се противопостави на заповедите му. Изпълни я страх. Чудовищен страх.
— По-близо — прошепна Вилгефорц.
Едва сега тя съобрази какво не е наред с лицето му. Лявото око, което беше значително по-малко от дясното, примигваше, очната ябълка се въртеше като полудяла в сбръчканата синя очна вдлъбнатина. Картината беше кошмарна.
— Държи се смело, на лицето й няма и следа от страх — каза магьосникът, накланяйки глава. — Одобрявам. Стига само смелостта да не се окаже резултат от глупостта й. Веднага смятам да разпръсна всякакви илюзии. Както правилно отбеляза господин Бонхарт, ти не можеш да избягаш оттук. Нито чрез телепортиране, нито с помощта на собствените ти необичайни способности.
Тя знаеше, че той е прав. По-рано вярваше, че при всички случаи, дори в последния момент, ще успее да избяга и да се скрие между времената и световете. Сега вече знаеше, че това са напразни надежди. Неосъществими. Целият замък се тресеше от зловеща, враждебна, чужда магия, която я пронизваше, изследваше, пълзеше като паразит по вътрешностите й и гънките на мозъка. И тя не можеше да направи нищо, за да я спре. Беше във властта на враговете си. Безсилна.
„Какво да се прави? — помисли си тя. — Знаех къде отивам и какво правя. Знам защо дойдох тук. Всичко останало наистина беше просто фантазия. Е, да става каквото трябва да стане.“
— Браво — каза Вилгефорц. — Точна оценка на положението. Ще стане каквото трябва. По-точно, ще стане каквото аз реша. Интересно дали се досещаш, прелестна моя, какво ще бъде решението ми?
Тя искаше да отговори, но не успя да преодолее съпротивата на свитото си пресъхнало гърло. Той отново я изпревари, прочел мислите й.
— Разбира се, че се досещаш. Господарка на световете, Господарка на времената и местата. Да, да, прекрасна моя, ти не ме хвана неподготвен със своето посещение. Аз просто знам как и по какъв начин си успяла да избягаш от езерото. Знам с какво и с кого си се сблъскала там. Знам как си попаднала тук. Единственото, което не знам, е дълъг ли беше пътят? Събра ли много впечатления? Ах — усмихна се зловещо той, изпреварвайки я отново. — Няма нужда да отговаряш. Знам, че е било интересно. Знаеш ли, просто с нетърпение чакам лично да го изпробвам. Страшно ти завиждам за тая дарба. Ще се наложи да я споделиш с мен, прекрасна моя. Да, „ще се наложи“ са точните думи. Докато не споделиш дарбата си с мен, просто няма да те изпусна от ръцете си. Нито денем, нито нощем.
Цири най-накрая разбра, че гърлото й се свива не само от страх. Магьосникът го стискаше чрез магия. Гавреше се. Унижаваше я. Пред погледите на всички.
— Пусни… Йенефер — изхриптя тя, гърчейки се от усилието. — Пусни я… А с мен можеш да правиш каквото поискаш.
Бонхарт избухна в смях, сухо се засмя и Стефан Скелен. Вилгефорц почеса с кутрето си ъгълчето на чудовищното си око.
— Едва ли си толкова глупава, за да не разбираш, че и без това мога да направя с теб каквото си поискам. Искането ти е жалко, дори смешно.
— Ти искаш мен… — Цири вдигна глава, въпреки че това й костваше доста усилия. — За да ти родя дете. Всички го искат, ти също. Да, аз съм в твоята власт, но дойдох сама тук… Не можа да ме хванеш, въпреки че ме преследваше по целия свят. Дойдох сама и сама ще ти се отдам. В замяна на Йенефер. За живота й. Смешно ли ти е? Добре, тогава се опитай да ми направиш бебе… насила… Ще видиш как бързичко ще изгубиш желание за смях.
Бонхарт скочи към нея и замахна с камшика. Вилгефорц направи един на пръв поглед небрежен жест с ръка, но и това беше достатъчно, за да се изтръгне камшикът от ръката на Бонхарт, а самият той да се завърти така, сякаш е получил силен удар.
— Господин Бонхарт — каза Вилгефорц, масажирайки пръстите си, — като че ли все още ви е трудно да разберете какви са задълженията на един гост. Постарайте се да запомните: когато сте някъде на гости, не се чупят мебели и произведения на изкуството, не се крадат дребни предмети, не се цапат килими и труднодостъпни места. Не се изнасилват и не се пребиват другите гости. Това, последното правило, важи поне до момента, в който домакинът сам приключи с изнасилването и пребиването на гостите си и даде знак, че вече може свободно да се бие и изнасилва. А ти, Цири, също трябва да си направиш изводи от думите ми. Не можеш ли? Ще ти помогна. Ти ще ми се отдадеш сама и ще се съгласяваш покорно с всичко, ще ми позволяваш да правя с теб всичко, което поискам. Според теб това е огромна жертва от твоя страна. Дълбоко се заблуждаваш. Защото аз няма да правя с теб онова, което ми се иска, а което съм принуден. Например: за да се реванширам за Танед, на мен ми се иска да ти извадя поне едното око, а не мога, защото се притеснявам, че няма да го преживееш.