Вилгефорц взе от масата една стъклена спринцовка с дължина около половин стъпка. На края й имаше тънък, леко извит капиляр. Цири усети как устата й пресъхва. Магьосникът поднесе спринцовката към светлината.
— След малко — заяви студено той, — ще те съблекат и ще те сложат на стола. Онзи същия, който разглеждаш с такова любопитство. На този стол ще прекараш — в наистина неудобна поза — известно време. А с помощта на ей този прибор, който, както забелязвам, също доста те заинтересува, ти ще бъдеш оплодена. Това изобщо не е толкова страшно, почти през цялото време ще бъдеш в полусънно състояние от еликсирите, които ще започна да ти преливам от този съд, за да закрепя правилно яйцеклетката и да избегна извънматочната бременност. Няма от какво да се страхуваш, имам голям опит, вече съм го правил стотици пъти. Вярно, че моите избранички нито веднъж не са били посочени от съдбата и от предопределението, но не смятам, че матката и яйчниците на избраницата се различават значително от матката и яйчниците на обикновените момичета. А сега — най-важното нещо. — Вилгефорц явно се наслаждаваше на думите си. — Това може и да те натъжи, а може и да те успокои, но трябва да ти кажа, че няма да раждаш детето си. Кой знае, то може наистина да е най-великият избраник, с невероятни способности, спасител на света и водач на народите. Само че никой не може да гарантира това, а и аз нямам намерение да чакам толкова дълго. Нужна ми е кръв. По-точно кръв от плацентата. Щом плацентата се оформи, аз ще я извлека от теб. По-нататъшните ми планове, както можеш сама да се досетиш, вече няма да са свързани с теб, затова не виждам смисъл да ти ги разкривам — би било излишна фрустрация.
Той млъкна, правейки ефектна пауза. Устните й затрепериха — тя вече не можеше да се контролира.
— А сега — театрално кимна Вилгефорц, — моля, заповядайте на стола, госпожице Цири.
— Няма да е зле — блеснаха зъбите под гъстите мустаци на Бонхарт — оная кучка Йенефер да гледа. Заслужила си го е!
— Така си е. — В крайчетата на усмихващите се устни на Вилгефорц отново се появи бяла пяна. — Несъмнено оплождането е свято дело, възвишено и тържествено, мистерия, при която трябва да присъстват всички най-близки роднини. А Йенефер е нейната квазимайка — в примитивните култури подобните на нея активно участват в съпровождането на дъщерите си до брачното ложе. Хайде! Доведете я!
— А що се отнася до оплождането — Бонхарт се наведе над Цири, която избръснатите до голо аколити на магьосника вече бяха започнали да разсъбличат, — не може ли по обичайния начин, господин Вилгефорц?
Скелен изсумтя и поклати глава. Вилгефорц леко смръщи вежди.
— Не, господин Бонхарт — отвърна той студено. — Не може.
Сякаш току-що осъзнала сериозността на положението си, Цири изпищя пронизващо. Веднъж, после втори път.
— Хайде, хайде — намръщи се магьосникът. — Влезе смело в леговището на лъва, с гордо вдигнати глава и меч, а сега се плашиш от една малка стъклена тръбичка? Срамота, момиче.
Без да се интересува, че е срамота, Цири изпищя отново, с такава сила, че лабораторните съдове зазвъняха.
И неочаквано замъкът Стига отвърна с викове и суматоха.
— Задават се неприятности, момчета — повтори Задарлик, човъркайки с върха на рунката си изсъхналия тор от процепите между плочите на двора. — Ще видите какви неприятности ще си имаме.
Той погледна другарите си, но никой от стражите не отговори. Мълчеше и Бореас Мун, който беше останал при портата. По собствена воля, не по заповед. Той можеше също като Силифант да тръгне с Кукумявката, за да види със собствените си очи какво ще се случи с Господарката на езерото, каква съдба ще я сполети. Но Бореас не искаше да гледа това. Предпочиташе да остане тук, на двора, под открито небе, по-далеч от стаите и залите на горния етаж, където бяха отвели момичето. Беше сигурен, че виковете й няма да стигнат дотук.
— Тези черни птици са лош знак. — Задарлик кимна към гарваните, които продължаваха да стоят по стените и корнизите. — Лош знак е и оная девойка, която пристигна с враната кобила. Не е чиста работата на Кукумявката, дето и ние му я вършим. Казват, че той вече не е коронер, нито пък важен господин, а го издирват, както и нас. Че императорът му е страшно ядосан. Както и на нас — ако ни хванат, лошо ни се пише, момчета.