Въпреки кожения предпазител, тетивата болезнено ожули лявата й мишница.
Баща й искаше да каже още нещо, но се разкашля. Тежка, суха, болезнена кашлица. „Той кашля все по-силно — помисли си Марийка Баринг, отпускайки лъка. — Все по-силно и все по-често. Вчера се разкашля, когато се целеше в козата. И заради това на обед ядохме варен лебед. Не мога да понасям варения лебед. Мразя глада. И нищетата.“
Старият Баринг си пое въздух с хриптене.
— Стрелата ти премина на педя от целта, момиче! На цяла педя! Нали ти казах да не дърпаш така, преди да отпуснеш тетивата! А ти подскачаш, сякаш имаш охлюв в задника. И се целиш твърде продължително. Стреляш с изморена ръка! Само хабиш стрелите!
— Ама нали уцелих! И то не на една педя, а на половин педя от целта.
— Не ми викай! Боговете ме наказаха, като вместо момче ми пратиха момиче с кашкавалени пръсти.
— Въобще не са ми кашкавалени пръстите!
— Тепърва ще разберем. Стреляй още веднъж. И не забравяй какво ти казах. Стой така, сякаш си се сраснала със земята. Цели се и стреляй бързо. Какво ми се мръщиш?
— Защото ми се караш!
— Имам право на това — баща съм ти. Стреляй.
Тя опъна лъка, нацупена, готова да се разплаче. Той го забеляза.
— Обичам те, Марийке — рече глухо баща й. — Никога не го забравяй.
Тя отпусна тетивата в мига, в който перото се докосна до устните й.
— Добре — рече баща й. — Добре, дъще.
И се закашля страшно, хрипливо.
Мургавият стрелец в галерията загина на място. Стрелата на Милва попадна под лявата му подмишница и навлезе надълбоко, почти до половината, строшавайки ребрата му и разкъсвайки дробовете и сърцето.
Пуснатата секунда по-рано от мургавия стрелец червенопера стрела улучи Милва ниско в корема и излезе отзад, разбивайки таза и разкъсвайки червата и артерията. Стрелкинята се стовари на пода като ударена с таран.
Гералт и Кахир закрещяха в един глас. Без да ги интересува, че стрелците от галерията забелязаха падането на Милва и отново вдигнаха лъковете си, те изскочиха пред портичката, зад която се прикриваха, сграбчиха стрелкинята и я издърпаха, без да обръщат внимание на дъжда от стрели. Една от стрелите иззвънтя, удряйки се в шлема на Кахир. А Гералт можеше да се закълне, че друга му облиза косата.
Милва остави след себе си широка блестяща ивица кръв. На пода, където я оставиха да лежи, веднага се образува огромна локва. Кахир ругаеше, ръцете му трепереха. Гералт усети как го обзема отчаяние. И ярост.
— Лелче! — извика Ангулеме. — Лелче, не умира-а-ай!
Мария Баринг отвори уста, разкашля се силно и изплю кръв на брадичката си.
— И аз те обичам, татко — произнесе тя съвсем ясно.
И умря.
Бръснатите аколити не можеха да се справят с мятащата се и викаща Цири, на помощ им се притекоха прислужниците. Един от тях, който отнесе силен ритник от нея, се преви, падна на колене и се хвана с две ръце за слабините, трескаво опитвайки се да си поеме въздух.
Но това само разгневи останалите. Цири получи удар с юмрук по шията и пестник в лицето. Преобърнаха я, някой силно я удари в бедрото, друг седна на глезените й. Един от бръснатите аколити, млад, със зли жълто-зелени очи, притисна колене в гърдите й, хвана я за косата и силно дръпна. Цири нададе вой.
Аколитът също изкрещя. И се изцъкли. Цири забеляза как от бръснатата му глава бликна кървав фонтан, опръсквайки бялата му лабораторна мантия с кошмарен десен.
Затрещяха преобръщащи се мебели. Пронизителното звънтене и хрущене на чупещото се стъкло се сляха с безумния вой на хората. Разливащите се по масите и пода екстракти, филтри, еликсири и други магически субстанции се смесваха и съединяваха, като при някои контакти се издигаха кълба жълт пушек. Помещението веднага се напълни с отровна смрад.
С насълзените си от вонята очи Цири с ужас забеляза през дима, че из залата с невероятна скорост се мята нещо черно, наподобяващо гигантски прилеп. Видя как по време на полета си прилепът докосва хората, и онези, до които се е допрял, падат с писък на пода. Пред очите й един от бягащите прислужници беше подхвърлен във въздуха и се строполи върху масата, където започна да се гърчи, да пръска кръв и да хрипти сред разбитите реторти, тръбички, дестилационни кубове, лещи и колби.
Получилите се смеси плиснаха върху лампата. Засъска и засмърдя, а в лабораторията изведнъж избухнаха пламъци. Вълната от топлина разпръсна пушека. Цири стисна зъби, за да не се разкрещи.
На стоманения стол, който беше предназначен за нея, седеше слабоват, прошарен мъж, облечен с елегантен черен костюм. Той спокойно заби зъби в шията на преметнатия през коленете му аколит и започна стръвно да смуче. Аколитът пищеше пронизващо и подритваше конвулсивно. Изпънатите му ръце и крака потреперваха ритмично.