Мъртвешки сините езичета на пламъците танцуваха по металическото покритие на масата. Ретортите и колбите се взривяваха една след друга.
Вампирът се откъсна от шията на жертвата си и погледна Цири с черните си като ахат очи.
— Понякога се случва така — заяви той нравоучително, облизвайки кръвта от устните си, — че човек не може да не пие. Но ти не се страхувай — усмихна се той, виждайки изражението на лицето й. — Не се бой, Цири. Радвам се, че те намерих. Казвам се Емиел Регис. Аз, колкото и странно да ти прозвучи, съм приятел на вещера Гералт. Дойдох заедно с него, за да те спасим.
В димящата лаборатория влетя въоръжен наемник. Приятелят на Гералт се извъртя към него, засъска и оголи кучешките си зъби. Наемникът нададе див вой, който дълго време продължи да отеква в далечината.
Емиел Регис бутна от коленете си неподвижното, омекнало като парцал тяло на аколита, стана и съвсем по котешки се протегна.
— Кой би предположил! — рече той. — Такъв палячо, а кръвта му колко вкусна се оказа. На това му се казва „скрито достойнство“. Позволи ми, Цирила, да те отведа при Гералт.
— Не — измърмори Цири.
— Няма защо да се страхуваш от мен.
— Не се страхувам — възрази тя, героично сражавайки се със зъбите си, които се опитваха да се разтракат. — Не е там работата. Тук някъде е затворена в тъмница Йенефер. Трябва да я освободя колкото се може по-бързо. Боя се, че Вилгефорц… Моля ви, господин…
— Емиел Регис.
— Моля ви да предупредите Гералт, че Вилгефорц е тук. Той е магьосник. Могъщ магьосник. Нека Гералт много да внимава.
— Трябва много да внимаваш — повтори Регис, без да сваля поглед от трупа на Милва. — Защото Вилгефорц е много могъщ магьосник. А тя отиде да освобождава Йенефер.
Гералт изруга.
— Да вървим! — извика той, сякаш за да повдигне падналия дух на приятелите си. — Напред!
— Да вървим! — Ангулеме стана и избърса сълзите си. — Да вървим! Време е да сритаме някои задници, мамка му!
— Усещам в себе си такава сила — изсъска вампирът, усмихвайки се зловещо, — че сигурно ще мога да разруша целия замък!
Вещерът го погледна с подозрение.
— Едва ли ще е необходимо — каза той. — Но се качете на горните етажи и вдигнете малко шум, за да им отвлечете вниманието от мен. Аз ще се опитам да намеря Цири. Не ми харесва, изобщо не ми харесва, че си я оставил самичка, вампире.
— Тя настоя — спокойно обясни Регис. — Тонът й изключваше всякакви дискусии. Признавам, хвана ме неподготвен.
— Знам. Вървете на горния етаж. Дръжте се! А аз ще се опитам да я намеря. Нея или Йенефер.
Намери една от двете, и то много бързо.
Натъкна се на тях случайно, съвсем неочаквано, когато излизаше от завоя на коридора. Тогава ги видя. И картината предизвика у него такъв приток на адреналин, че кръвта му завря дори в кръвоносните съдове на върха на пръстите му.
По коридора яки мъже влачеха Йенефер. Магьосницата беше раздърпана и окована във вериги, но това не й пречеше да се гърчи, да рита и да ругае като пристанищен хамалин.
Гералт не остави време на мъжете да се съвземат от неочакваната среща. Удари само веднъж, само един, отблизо, с лакът. Мъжът нададе вой като куче, отлетя назад, заби глава с трясък и звънтене в подредените в нишата брони и се свлече в краката им, размазвайки кръвта си по метала.
Останалите — трима от тях — пуснаха Йенефер и отстъпиха назад. С изключение на четвъртия, който хвана магьосницата за косата и допря ножа си до гърлото й, над самия двимеритов нашийник.
— Не се приближавай — изрева той. — Ще я заколя! Не се шегувам!
— Аз също. — Гералт завъртя меча си като вятърна мелница и погледна дангалака в очите. Онзи не издържа. Пусна Йенефер и се присъедини към другарите си. Всички държаха оръжие в ръцете си. Единият свали от стената стара, но страшна на вид алебарда. Четиримата се присвиха, неспособни да решат да нападнат ли, или да се отбраняват.
— Знаех, че ще дойдеш — каза Йенефер и се изправи гордо. — Покажи им на тези негодници на какво е способен вещерският меч, Гералт.
Тя вдигна високо окованите си ръце и опъна свързващата ги верига. Гералт хвана сихила с две ръце, наведе се леко, прицели се и удари. Толкова бързо, че никой не забеляза движението на острието.
Оковите паднаха със звън на пода. Някой от наемниците шумно въздъхна. Гералт стисна още по-здраво ръкохватката и постави показалеца си под ефеса.
— Застани неподвижно, Йен. Главата леко наведена настрани, ако обичаш.