Рицарят с шлема внезапно пристъпи към нея. Цири преодоля страха си. Измъкна Лястовичката от ножницата.
— Няма да ти дам да ме докоснеш!
Рицарят пристъпи още веднъж и Цири с изумление забеляза, че зад гърба му, прикрито с наметало, се крие светлокосо момиче, въоръжено с крива сабя.
Момичето се промъкна като рис до Цири и с един удар на сабята съсече единия от преследвачите. А черният рицар — о, чудо! — вместо да нападне Цири, със силен удар повали втори наемник. Останалите отстъпиха към коридора.
Светлокосото момиче се спусна към вратата, но не успя да я затвори. И въпреки че въртеше ловко сабята, наемниците я изтласкаха навътре. Цири забеляза как един от тях я мушка с копие, видя как девойката пада на колене и скочи към нея, размахвайки Лястовичката. От другата страна, развъртайки ужасния си меч, притича Черният рицар. Светлокосата, все още на колене, измъкна отнякъде бойна брадвичка и я метна в лицето на един от наемниците. След това скочи към вратата и я затвори, а рицарят пусна мандалото.
— Уф — въздъхна момичето. — Дъб и желязо! Ще се помъчат, преди да я разбият!
— Изобщо няма да си губят времето, ще потърсят друг път — отвърна делово Черният рицар и веднага се намръщи, забелязвайки, че по дрехите на момичето избива кръв. То махна с ръка — нищо работа.
— Да бягаме оттук! — Рицарят свали шлема си и погледна Цири. — Аз съм Кахир Мавр Дифрин, син на Кеалах. Дойдох заедно с Гералт. За да те спасим, Цири. Знам, че това може да ти се стори невероятно.
— Виждала съм и по-невероятни неща — промърмори Цири. — Дълъг път си извървял… Кахир. Къде е Гералт?
Той я погледна. Тя си спомни очите му от Танед. Тъмносини и меки, като коприна. Красиви.
— Спасява магьосницата — отвърна той. — Онази…
— Йенефер. Да вървим.
— Да! — рече светлокосата. — Трябва да сритаме още някои задници! Заради леличката!
— Да вървим — повтори рицарят.
Но вече беше късно.
— Бягайте — прошепна Цири, когато забеляза кой се приближава по коридора. — Това е въплъщение на дявола. Но той иска само мен. Вас няма да ви преследва… Бягайте… Помогнете на Гералт.
Кахир поклати глава.
— Цири — произнесе меко той, — ти ме изумяваш. Дойдох тук от края на света, за да те намеря, спася и защитя. А ти искаш да бягам?
— Не знаеш с кого си имаш работа.
Кахир затегна ръкавиците си, свали наметалото и го уви около лявата си мишница. Замахна с меча и го развъртя така, че въздухът засвистя.
— Сега ще разбера.
Щом забеляза тримата, Бонхарт се спря. Но само за миг.
— Аха! — рече той. — Дошла е помощ! Това твоите приятелчета ли са, вещерке? Добре. Двама повече или по-малко, няма голяма разлика.
На Цири изведнъж й хрумна една идея.
— Прости се с живота, Бонхарт! — извика тя. — Това е краят ти! Косата удари на камък!
Тя малко се престара, той улови фалша в гласа й. Спря се, гледайки подозрително.
— Вещерът? Наистина ли?
Кахир стисна меча и зае позиция. Бонхарт не помръдна.
— Оказва се, че магьосницата ги предпочита по-младички, отколкото си мислех — извика той. — Погледни насам, пале.
Той разтвори ризата си. Проблеснаха сребърни медальони. Котка, грифон и вълк.
— Ако наистина си вещер — изскърца той със зъби, — тогава знай, че скоро ще добавя личния ти знахарски амулет към колекцията си. Ако не си вещер, ще се превърнеш в труп преди да успееш да мигнеш. По-добре се махай от пътя ми и бягай, където ти видят очите. Трябва ми само това момиче, ти не ме интересуваш.
— Много те бива с думите — спокойно отвърна Кахир, въртейки меча си. — Да видим дали си толкова добър и в друго. Ангулеме, Цири! Бягайте!
— Кахир…
— Бягайте на помощ на Гералт — поправи се той.
Те побягнаха. Цири подкрепяше куцащата Ангулеме.
— Сам си го търсеше. — Бонхарт присви безцветните си очи и пристъпи напред, завъртайки меча си.
— Сам си го търсех? — повтори глухо Кахир Мавр Дифрин аеп Кеалах. — Не. Така иска предопределението!
Те се хвърлиха един срещу друг, достигнаха се бързо и във въздуха лудо заблестяха остриетата на мечовете. Коридорът се изпълни със звън на метал, който сякаш накара мраморната статуя на жената да затрепери.
— Не е зле — закашля се Бонхарт, когато се разделиха. — Никак не е зле, момко. Но ти не си никакъв вещер, малката змия ме измами. Край с теб. Приготви се да умреш.
— Силен си в приказките.
Кахир въздъхна дълбоко. Сблъсъкът го беше убедил, че шансовете му да победи рибоокия са минимални. Този тип беше твърде бърз, твърде силен за него. Можеше да се надява само на това, че противникът му бързаше да догони Цири. И очевидно нервничеше.
Бонхарт го нападна отново. Кахир парира удара, сви се, подскочи, хвана противника си за кръста, блъсна го в стената и заби коляно между краката му. Бонхарт го сграбчи за лицето и го удари в слепоочието с дръжката на меча веднъж, втори път, трети… Третият път отхвърли Кахир назад. Той видя блясъка на острието. Машинално го парира. Но твърде бавно.