— Замълчи. Пази си силите.
Ангулеме въздъхна, изведнъж се наведе напред и опря чело в рамото на Цири.
— Знаех си… — каза тя съвсем ясно. — Знаех си, мамка му, че оня бордей в Тусент беше най-добрата ми идея за оцеляване…
Измина една дълга, много дълга минута, преди Цири да разбере, че държи в прегръдките си едно мъртво момиче.
Тя го забеляза. Видя, как се приближава, съпроводен от мъртвите погледи на поддържащите арката алабастрови канефори. И неочаквано осъзна, че бягството е невъзможно, че от него не може да се избяга. Че ще трябва да се бие с него. Тя знаеше това много добре.
Но страхът беше твърде силен.
Тя хвана меча. Острието на Лястовичката тихо запя. Цири познаваше тази песен.
Тя се върна по широкия коридор, а той пристъпваше към нея, хванал меча си с две ръце. По острието се стичаше кръв, която капеше на тежки гроздове от ефеса.
— Труп — изтърси той, прескачайки тялото на Ангулеме. — Много добре. Онова момченце също е готово.
Цири усети как я обзема отчаяние. Почувства как пръстите й стискат до болка дръжката на Лястовичка.
Тя отстъпи назад.
— Ти ме излъга — процеди през зъби Бонхарт, без да я изпуска от поглед. — Онзи мъж нямаше медальон. Но вътрешният ми глас ми нашепва, че в замъка ще намеря и такъв, който си има медальон. Ще се намери някъде край вещицата Йенефер. Старият Лео Бонхарт си залага главата, че ще бъде там. Но първото нещо — най-важното! — си ти, змийче! Ти преди всичко. Ти и аз. И нашата венчавка.
Цири се реши. Описа с Лястовичката къса дъга и застана в позиция. Завъртя се в полуоборот, още по-бързо, принуждавайки ловеца да се върти на място.
— Последния път — процеди той през зъби, — тия номера не ти помогнаха много. Какво ти става? Не умееш ли да се учиш от грешките си?
Цири засили темпото си; залъгваше противника с плавни, меки движения на острието, примамваше го и го хипнотизираше.
Бонхарт завъртя меча си в свистяща мелница.
— Такива на мен не ми действат — промърмори той. — И от това ми става скучно.
С две бързи крачки съкрати дистанцията помежду им.
— Нека свири музика!
Той подскочи и мушна рязко. Цири се завъртя в пирует, подскочи, отпусна се леко на левия си крак и удари веднага, без да заема позиция. Още преди острието й да срещне защитата на Бонхарт, тя вече се въртеше, гмуркайки се гладко под свистящите му удари. Удари още веднъж, без да замахва, неестествено извивайки лакътя си. Завари го неподготвен. Бонхарт парира и използва набраната инерция, за да й нанесе удар отляво. Тя го очакваше — достатъчно беше само леко да свие колене и да се наведе назад, за да се изплъзне от острието. Веднага му отвърна с бърз удар. Но сега пък той го очакваше и я измами с финт. След като не получи очаквания отговор, тя за малко да изгуби равновесие; спаси се с един бърз отскок, но въпреки това мечът му закачи рамото й. В началото тя си помисли, че острието е резнало само подплатения й ръкав, но само след миг усети затопляне под мишницата и по ръката.
Алабастровите канефори ги наблюдаваха с равнодушни погледи.
Тя отстъпваше, а той я следваше, прегърбен, размахващ меча с широки, режещи движения. Като костеливата смърт, която Цири беше видяла на картините в храма. „Танц на скелети“ — помисли си тя.
Тя отстъпи назад. Топлата кръв вече се стичаше по предмишницата и китката й.
— Първата кръв е моя — рече той, забелязвайки капките, пръскащи по пода. — Чия ще бъде втората? А, годенице моя?
Тя отстъпи отново.
— Обърни се. Това е краят.
Той беше прав. Коридорът завършваше с дупка, на чието дъно се забелязваха прашните, мръсни и начупени дъски на долния етаж. Тази част от замъка беше разрушена. Там, където се намираха в момента, изобщо нямаше под. Беше останала само ажурната носеща конструкция — стълбовете и напречните греди.
Без да се замисля, тя стъпи на една греда и започна да отстъпва по нея, без да изпуска Бонхарт от поглед, следейки всяко негово движение. Точно това я спаси. Защото той изведнъж се спусна на бегом по гредата, нанасяйки бързи коси удари, размахвайки меча в мълниеносни финтове. Тя знаеше на какво разчита Бонхарт: несръчната защита или грешка във финтовете й щеше да доведе до загуба на равновесието и тя щеше да падне от гредата върху разрушения под на долния етаж.
Но този път Цири не се подлъга да финтира. Дори напротив. Извъртя се ловко и се подготви за удара отдясно, а когато той се забави със секунда, тя мигновено нанесе удар, но толкова силно, че Бонхарт залитна, парирайки го. Дори щеше да падне, ако не беше високият му ръст. Протягайки лявата си ръка, той успя да се хване за горната греда и да запази равновесие. Но се разконцентрира само за секунда, а на нея това й беше достатъчно. Тя нанесе силен удар, с цялата дължина на ръката и острието си.