Той дори не потрепна, когато острието на Лястовичката прониза гърдите и лявото му рамо. Веднага й отвърна и ударът му сигурно щеше да я разсече на две, ако тя не беше успяла да отскочи бързо на съседната греда, превита на две и вдигнала меча си хоризонтално над главата.
Бонхарт погледна към рамото си и вдигна лявата си ръка, по която вече се забелязваха преплетени червени змийчета. Погледна към гъстите капки, падащи в дупката.
— Я виж ти — рече той. — Явно умееш да се учиш от грешките си…
Гласът му трепереше от гняв. Но Цири го познаваше много добре. Той беше спокоен, съсредоточен и готов за смъртта. Прескочи на нейната греда, замахвайки с меча, впусна се към нея като ураган, стъпваше уверено, без колебание, без дори да гледа в краката си. Гредата потрепваше, скърцаше и ръсеше прах.
Той настъпваше към нея, нанасяйки удари и от двете страни. Принуди я да отстъпва назад. Нападаше толкова бързо, че тя, страхувайки се да рискува, не можеше нито да скочи, нито да направи салто, а беше принудена през цялото време да парира и да отблъсква ударите му.
Забелязвайки блясъка в рибешките му очи, тя разбра какво е намислил. Той я изтласкваше към стълба, към кръстачката над напречната греда. Избутваше я натам, откъдето нямаше път за бягство.
Трябваше да направи нещо. И в този миг разбра какво.
Каер Морхен. Махалото.
Когато се оттласнеш от махалото, ти получаваш инерция. В теб преминава енергията му, която е необходима, за да се нанесе удар. Ясно ли е?
„Ясно, Гералт.“
Внезапно, с бързината на нападаща змия, тя премина от защита към удар. Острието на Лястовичката изстена при сблъсъка с меча на Бонхарт. В този миг Цири отскочи от гредата и се озова на съседната. Успя като по чудо да запази равновесие. Направи няколко бързи крачки и отново скочи обратно на гредата на Бонхарт, озовавайки се зад гърба му. В този момент той се обърна, замахна широко, почти на сляпо към мястото, където би трябвало да я отведе скокът й. Пропусна я на косъм, силата на замаха му го накара да изгуби равновесие. Цири го връхлетя като мълния. Удари го в движение, падайки полуклекнала. Ударът й беше силен и уверен.
Тя застина на мястото си, протегнала меча си встрани. Гледаше спокойно как продълговатият, отвесен равен разрез на кафтана му започва постепенно да се налива с гъста червена течност.
— Ти… — Бонхарт залитна. — Ти…
Той се хвърли към нея, но вече се движеше бавно и вяло. Тя отскочи назад, а той, без да успее да запази равновесие, падна на едно коляно, но не улучи гредата. А и самото дърво вече беше мокро и хлъзгаво. За миг остана загледан в Цири. После полетя надолу.
Тя го видя да рухва върху изкорубените дъски в облак прах, мазилка и кръв. Видя как мечът му излетя встрани на няколко сажена. Бонхарт лежеше неподвижно, разперил ръце и крака, огромен, мършав. Ранен и напълно обезоръжен. Но все така страшен.
Мина доста време, преди най-накрая да се размърда. Застена. Опита се да вдигне глава. Размърда ръцете си. После краката. Допълзя до стълба и се облегна на него. Отново застена, опипвайки с двете си ръце окървавените си гърди и корем.
Цири скочи. Приземи се полуклекнала до него на разрушения под. Меко, като котка. Видя как рибешките му очи се разшириха от ужас.
— Ти спечели — изхриптя той, без да сваля поглед от острието на Лястовичката. — Спечели, вещерке. Жалко, че не бяхме на арената… Щеше да е страхотно зрелище…
Тя не отговори нищо.
— Аз ти дадох този меч, помниш ли?
— Всичко помня.
— Мисля, че сега… — той застена отново — няма да ме заколиш, нали? Няма да го направиш… Няма да довършиш ранен и обезоръжен… Познавам те, Цири. Твърде си… благородна за това.
Дълго време тя не свали очи от него. Много дълго. След това се наведе. Очите на Бонхарт се разшириха още повече. Но тя просто откъсна медальоните от шията му — вълка, котката и грифона. После се извърна и тръгна към изхода.
Той се нахвърли върху нея с нож, коварно и вероломно. И беззвучно, като прилеп. Но в последния момент, когато замахна, за да забие ножа в гърба й, той изкрещя, влагайки в този вик цялата си омраза.
Тя избегна коварния удар с бързо завъртане, отскочи, обърна се и също нанесе удар — бърз и със замах, с цялата дължина на ръката, увеличавайки силата на удара със завъртане в бедрата. Лястовичката изсвистя и го съсече със самия връх на острието. Чу се свистене и жвакане. Бонхарт се хвана за гърлото. Рибешките му очи се изцъклиха.
— Нали ти казах — рече студено Цири, — че помня всичко.
Очите на Бонхарт се опулиха още повече. След това той падна. Залитна и рухна по гръб, вдигайки облак прах. И остана да лежи там, огромен и слаб като скелет, върху мръсния полуразрушен под сред натрошени дъски и гвоздеи. И продължаваше да се държи за гърлото, стискайки конвулсивно, с всички сили. Но колкото и здраво да го държеше, край главата му бързо се разля огромен черен ореол.