Цири застана над него. Безмълвно. Но така, че той да я вижда. Бонхарт затрепери, заора с токове по дъските. След това издаде звук, какъвто издава фунията, когато от нея се излее всичко.
И това беше последният звук в живота му.
Разнесе се грохот, витражите се пръснаха с трясък и звънтене.
— Внимавай, Гералт!
Те отскочиха. Тъкмо навреме. Ослепителната мълния проби пода, във въздуха засвистяха парчета теракота и остри късчета мазилка. Втората мълния попадна в колоната, зад която се криеше вещерът, и я пръсна на три части. От свода се откъсна половината арка и с оглушителен грохот се разби на пода. Гералт се притисна по очи към пода и покри главата си с ръце, осъзнавайки, че така не си осигурява почти никаква защита от падащите върху него камъни. Беше готов за най-лошото, но се оказа, че не е чак толкова зле. Той скочи, забеляза над себе си блясъка на магически щит и разбра, че го е спасила магията на Йенефер.
Вилгефорц се обърна към магьосницата и разби на прах колоната, зад която се криеше тя. Изрева гневно и простреля облака от дим и прах с огнени стрелички. Йенефер успя да отскочи и отвърна, запращайки към магьосника своята мълния, която обаче той успя да отрази без особени усилия. Ответният му удар запрати Йенефер на пода.
Гералт се хвърли върху магьосника, бършейки мазилката от лицето си. Вилгефорц се обърна към него и протегна ръка, от която със съскане бликна огън. Вещерът машинално се прикри с меча. И чудо! Покритият с руни меч го защити, разрязвайки огнената ивица на две.
— Ха! Чудесно, вещерю! Какво ще кажеш за това?
Вещерът не каза нищо, а отлетя назад като ударен с таран, падна на пода и продължи да се пързаля, докато не спря в основата на колоната. Тя се разцепи и се разпадна на парченца, повличайки със себе си част от купола. Този път Йенефер не успя да го прикрие с магическия си щит. Голямо парче от арката го удари странично и го събори на земята. Болката го парализира за миг.
Йенефер произнасяше заклинания и хвърляше мълния след мълния по Вилгефорц. Нито една не достигна целта си, всички безсилно отскачаха от защитната му магическа сфера. Вилгефорц неочаквано протегна ръце и бързо ги разпери встрани. Йенефер изкрещя от болка и се издигна във въздуха. Вилгефорц сгъна ръце така, сякаш изцежда мокър парцал. Вълшебницата нададе пронизващ вой. И започна да се гърчи.
Гералт скочи, превъзмогвайки болката. Но беше изпреварен от Регис. Вампирът се появи незнайно откъде във вид на гигантски прилеп и беззвучно се нахвърли върху Вилгефорц. Магьосникът не успя да се защити с магия и Регис заби ноктите си в лицето му, пропускайки целта си единствено затова, че окото беше твърде малко. Вилгефорц закрещя, размаха ръце. Освободената Йенефер се строполи със сърцераздирателен стон върху купчина отломки. Кръвта от носа й оплиска лицето и гърдите й.
Гералт вече беше близко и се готвеше да нанесе удар със сихила, но Вилгефорц още не беше победен и нямаше никакво намерение да капитулира. Отхвърли вещера с мощна силова вълна, а атакуващия го вампир простреля с ослепителен бял пламък, който преряза колоната както нажежен нож — масло. Регис ловко избегна пламъка и се материализира в нормалната си фигура до Гералт.
— Внимавай! — извика Гералт, опитвайки се да разбере как е Йенефер. — Пази се, Регис!
— Да се пазя ли? — ахна вампирът. — Аз? Не съм дошъл тук за това!
С невероятен, мълниеносен, същински тигърски скок той се нахвърли върху магьосника и го сграбчи за гърлото. Кучешките му зъби проблеснаха.
Вилгефорц започна да вие от ужас и ярост. За миг изглеждаше, че е настъпил краят му. Но само така изглеждаше. Магикът разполагаше с резервни оръжия за всякакви случаи и срещу всякакви противници. Дори срещу вампири.
Ръцете, които хванаха Регис, пламнаха като нажежено желязо. Вампирът изкрещя. Гералт забеляза, че магьосникът буквално разкъсва Регис на две, също изкрещя и се втурна да го спаси, но безуспешно, Вилгефорц хвърли разкъсания вампир срещу колоната и го обля с бял пламък, който бликна от двете му ръце. Регис закрещя така, че вещерът запуши ушите си с ръце. С ужасяващ звън и трясък се пръснаха и последните витражи. А колоната просто се разтопи. Вампирът се разтопи заедно с нея и се превърна в безформен къс.
Гералт изруга, влагайки цялата си ярост и отчаяние. Подскочи и подготви сихила за удар. Но не успя да го нанесе. Вилгефорц се обърна и го хвана с магическата си енергия. Вещерът прелетя през цялата зала, удари се с всичка сила в стената и се плъзна по нея. Остана да лежи като риба на сухо. Сега въпросът беше не какво счупено има, а какво е останало здраво. Вилгефорц се приближаваше към него. В ръката му се материализира железен прът, дълъг около шест стъпки.