— Бих могъл да те изпепеля със заклинание — каза той. — Бих могъл да те превърна в стъкло, както постъпих току-що с онова чудовище. Но на теб, вещерю, ти е съдено да загинеш по друг начин. В битка. Може да не е от най-честните, но все пак е битка.
Гералт не вярваше, че ще успее да се изправи. Но го направи. Изплю кръв през разцепената си устна. Стисна меча си по-силно.
— На Танед само леко те потроших. — Вилгефорц се приближи до него и завъртя пръта. — Леко и деликатно, понеже исках само да ти дам урок. Само че тъй като явно не си си взел поука, сега ще те потроша целия, ще те разкъсам на парченца. Така че никой никога да не успее да те събере наново.
Той нападна. Гералт не отстъпи. Прие боя.
Железният прът проблясваше и свистеше, магьосникът подскачаше около танцуващия вещер. Гералт избягваше ударите му и сам нанасяше своите, но Вилгефорц ловко ги парираше и тогава сблъскващите се железа стенеха жаловито.
Магьосникът беше бърз и ловък като демон.
Той излъга Гералт с едно завъртане на тялото си и с ловък удар отляво го уцели в ребрата. Преди вещерът да успее да възвърне равновесието си и да възстанови дишането си, той получи такъв удар по рамото, че чак приклекна. С един бърз отскок успя да защити главата си, но не успя да избегне удара отдолу, малко над бедрата. Олюля се и се блъсна в стената, но прояви достатъчно съобразителност, за да падне на пода — точно в мига, в който железният прът леко закачи косата му и се заби в стената така, че полетяха искри.
Гералт се претърколи, прътът се заби в пода на косъм от главата му и отново се разхвърчаха искри. Следващият удар се стовари върху гърба му. Разтърсване, парализираща болка, слабост в коленете. Магьосникът замахна с пръта. В очите му гореше триумфът от победата.
Гералт стисна в юмрук медальона на Фрингила.
Железният прът се стовари с такава сила, че всичко се разтресе. Удари се в пода на един фут от главата на вещера. Гералт скочи и бързо застана на едно коляно. Вилгефорц подскочи и нанесе удар. Прътът отново мина на няколко цала от целта си. Магьосникът поклати глава в недоумение и се поколеба за момент.
После, неочаквано разбрал, въздъхна. Очите му блеснаха. Скочи и едновременно с това замахна.
Твърде късно.
Гералт мълниеносно го съсече през корема. Вилгефорц изкрещя, изпусна пръта, отстъпи назад и се преви на две. Вещерът вече стоеше до него. С един ритник го запрати върху останките от колоната и го разсече от ключицата до бедрото. По пода плисна кръв, струята оформи неясен рисунък. Магьосникът закрещя и падна на колене. Отпусна глава, поглеждайки към гърдите и стомаха си. Дълго време не можа да откъсне поглед от картината, която се разкри пред очите му.
Гералт го чакаше спокойно, застанал в бойна поза, със сихил, готов за действие.
Вилгефорц застена сърцераздирателно и вдигна глава.
— Гера-а-алт…
Вещерът не му позволи да довърши.
Дълго време беше много тихо.
— Не знаех… — каза най-накрая Йенефер, надигайки се от купчината отломки. Изглеждаше страшно. От носа й течеше кръв, която обливаше брадичката й и се стичаше по гърдите. — Не знаех — повтори тя, срещайки неразбиращия поглед на Гералт, — че владееш илюзионистки магии. Които, на всичко отгоре, могат да измамят Вилгефорц…
— Не бях аз. Медальонът ми.
— Аха — подозрително го изгледа тя. — Интересно. И все пак — за онова, че сме още живи, трябва да благодарим на Цири.
— Не разбрах?
— Окото му. Не беше възвърнал изцяло координацията си. Невинаги успяваше да улучи. Аз обаче дължа живота си най-вече на…
Тя замълча и погледна към останките от разтопената колона, в които можеха да се забележат очертанията на една фигура…
— Кой беше той, Гералт?
— Приятел. Ще ми липсва.
— Човек ли беше?
— Въплъщение на човечността. Как си, Йен?
— Имам няколко счупени ребра, сътресение на мозъка, тазобедрената става, гръбначния стълб. Останалото е наред. А ти?
— Горе-долу същото.
Тя погледна равнодушно към главата на Вилгефорц, която лежеше точно в центъра на подовата мозайка. Малкото стъклено око на магьосника ги гледаше с ням укор.
— Хубава гледка — каза Йенефер.
— Така е — съгласи се Гералт след известно време. — Но вече й се нагледах. Можеш ли да вървиш?
— С твоя помощ — да.