Тримата се срещнаха на мястото, където се събираха коридорите. Под арките. Пред мъртвите погледи на алабастровите канефори.
— Цири — рече вещерът и разтърка очи.
— Цири — каза подкрепяната от вещера Йенефер.
— Гералт — каза Цири.
— Цири — отвърна той, преодолявайки внезапния спазъм на гърлото. — Радвам се да те видя.
— Госпожо Йенефер.
Магьосницата се измъкна изпод ръката на вещера и с огромно усилие се изправи.
— Как само изглеждаш, момиче! — рече сурово тя. — Я се погледни! Как изглеждаш! Оправи си косата. Не се изгърбвай. Ела насам.
Цири се приближи вдървено, като автомат. Йенефер й оправи якичката и се опита да избърше с ръкав вече засъхналата кръв. Докосна косите й. Погледна белега на бузата й. Силно я прегърна. Много силно. Гералт видя ръцете й на гърба на Цири. Видя обезобразените й пръсти. Не почувства нито гняв, нито жал, нито омраза. Само умора и безумно желание на всичко това да се сложи край…
— Мамо…
— Дъще моя…
— Да вървим — осмели се да каже най-накрая той, но след като изчака максимално дълго.
Цири подсмръкна силно и си избърса носа с опакото на ръката. Йенефер я погледна и потърка окото си, сякаш нещо е влязло в него. Вещерът погледна към коридора, от който се беше появила Цири, сякаш очакваше оттам да излезе още някой. Цири поклати глава. Той разбра.
— Да се махаме оттук.
— Да — съгласи се Йенефер. — Искам да видя небето.
— Повече никога няма да ви изоставя — глухо каза Цири. — Никога.
— Да се махаме оттук — каза за трети път Гералт. — Цири, подкрепяй Йен.
— Няма защо да ме подкрепя!
— Позволи ми, мамо.
Пред тях се намираше стълбището — голямото стълбище, потънало в дим, разсейвай от мъждукащата светлина на факлите и на огъня в железните кошове. Цири потрепери. Вече беше виждала тези стълби. В сънищата и виденията си.
Долу, в ниското, ги чакаха въоръжени хора.
— Изморих се — прошепна Цири.
— Аз също — призна си Гералт, хващайки сихила.
— Стигат ни толкова убийства.
— И на мен ми омръзна.
— Има ли друг изход оттук?
— Не. Само тази стълба. Трябва да го направим, момиче. Йен иска да види небето. А аз искам да видя небето, Йен и теб.
Цири се огледа, погледна Йенефер, която се беше облегнала на перилата, за да не падне. Измъкна отнякъде медальоните, които беше свалила от шията на Бонхарт. Котката закачи на шията си, вълка подаде на Гералт.
— Надявам се, че знаеш — каза той, — че това са просто символи?
— Всичко в живота е просто символи.
Тя извади Лястовичката от ножницата й.
— Да вървим, Гералт.
— Да вървим. Стой по-близо до мен.
Долу с оръжие в ръце ги очакваха наемниците на Скелен. С бърз жест Кукумявката изпрати първата група към стълбището. По стъпалата затропаха подковани ботуши.
— По-бавно, Цири. Не бързай. Стой по-близо до мен.
— Добре, Гералт.
— И спокойно, момиче, по-спокойно. Не забравяй, никаква злоба, никаква омраза. Ние просто трябва да излезем и да видим небето. А всички, които ни се изпречат на пътя, трябва да умрат. Не се съмнявай в това.
— Не се и съмнявам. Искам да видя небето.
Стигнаха до първата площадка без проблеми. Наемниците отстъпваха, изненадани и победени от спокойствието им. Но само след миг трима се нахвърлиха върху тях, размахвайки мечовете си с крясъци. Умряха веднага.
— Всички заедно! — изрева отдолу Кукумявката. — Убийте ги!
Скочиха следващите трима. Гералт бързо се спусна насреща им, излъга ги с бърз финт и съсече първия през гърлото. Обърна се на другата страна, пропускайки Цири под дясната си ръка. Тя леко удари втория през слабините. Третият се опита да се спаси, скачайки през перилата. Не успя. Гералт избърса с ръкав опръсканото си с кръв лице.
— По-спокойно, Цири.
— Спокойна съм.
Следващата тройка. Проблясване на остриета, вик, смърт. Надолу прокапа гъста кръв, започна да се стича по стъпалата. Някакъв наемник, облечен с украсена с месинг разбойническа дреха, скочи към тях с дълго копие. Очите му блестяха безумно от наркотика. Цири бързо замахна по диагонал, отби дръжката. Гералт го съсече. Избърса си лицето. Продължиха да слизат надолу, без да се оглеждат. Втората площадка вече беше близко.
— Убийте ги! — ревеше Скелен. — Към тях! Убийте ги!
Тропот и викове по стъпалата. Проблясване на острие, вик. Смърт.
— Добре, Цири. Само по-спокойно. Без еуфория. И по-близо до мен.
— Винаги ще бъда близо до теб.
— Не разсичай от височината на раменете; ако можеш, гледай да е от лакътя. И внимавай.
— Внимавам.
Проблясък на острие. Вик, кръв. Смърт.
— Добре, Цири.
— Искам да видя небето.
— Много те обичам.
— И аз теб.