Знаеше много добре, че не може.
Връзваха хората на Кукумявката и ги отвеждаха един по един. Черните войници със саламандри на плащовете ставаха все повече. Неочаквано сред тях се появиха и офицери, които се разпознаваха лесно по белите пера и сребърните кантове на броните. И по уважението, с което им правеха път.
Пред един от офицерите, чийто шлем беше особено богато украсен със сребро, отстъпваха с изключителна почит. Даже с поклони. Именно той се изправи пред застаналия до колоната Скелен. Кукумявката — това се забелязваше дори при потрепващата светлина от борините и догарящите в металните кошове картини — пребледня, стана бял като хартия.
— Стефан Скелен — гръмко изрече офицерът със звучен глас, който отекна под сводовете на коридора. — Ще бъдеш съден за предателство.
Отведоха Кукумявката, но ръцете му не бяха вързани като на подчинените му. Офицерът се обърна. От гоблена на втория етаж се откъсна едно тлеещо парче и падна, наподобявайки огромна огнена птица. Светлината се отрази в сребърните кантове на бронята, в прикриващото половината лице забрало на шлема, който, както при всички черни войници, беше изкован във формата на зловеща озъбена челюст.
„Дойде и нашият ред“ — помисли си Гералт и не сбърка. Офицерът гледаше Цири, а очите му просветваха през прорезите на забралото, забелязвайки и отбелязвайки всяка една подробност. Бледността й. Белегът на бузата. Кръвта на ръкава и на ръката, Белите кичури в косите й.
След това нилфгардецът погледна към вещера.
— Вилгефорц? — попита той със звучния си глас. Гералт поклати глава в знак на отрицание.
— Кахир аеп Кеалах?
Ново отрицателно поклащане на главата.
— Битка — каза офицерът, гледайки към стълбището. — Кървава битка. Но който меч вади… Освен това доста си облекчил задачата на палача. Дълъг път си извървял, вещерю.
Гералт не отговори. Цири силно подсмръкна и избърса носа си с ръкав. Йенефер я погледна неодобрително. Нилфгардецът забеляза погледа й и се усмихна.
— Дълъг път си извървял — повтори той. — Дойде тук от другия край на света. За нея и заради нея. И поне заради това си заслужил нещо. Господин Де Ридо!
— Слушам, Ваше Императорско Величество.
Вещерът не се изненада.
— Намерете отделна стая, в която бих могъл спокойно да си поговоря с господин Гералт от Ривия. А докато двамата разговаряме, искам да осигурите всички удобства на двете дами. Разбира се, под непрекъсната бдителна охрана.
— Слушам, Ваше Императорско Величество.
— Господин Гералт, елате с мен, ако обичате.
Вещерът се изправи. Погледна към Йенефер и Цири, за да ги успокои, да ги възпре от предприемането на глупави постъпки. Но от това нямаше нужда. И двете бяха ужасно уморени. И примирени със съдбата.
— Дълъг път си извървял — каза за трети път, сваляйки шлема си, Емхир вар Емрейс Дейтвен Адан ин Карн аеп Морвуд, Белият пламък, Танцуващ на Гробовете на Враговете си.
— Не мисля, че твоят е бил по-кратък, Дуни — спокойно отвърна Гералт.
— Значи ме позна — усмихна се императорът. — А на мен ми се струваше, че липсата на брада и различното поведение съвсем са ме променили. От онези, с които някога сме се срещали в Цинтра, мнозина са идвали в Нилфгард и съм ги приемал на аудиенции. Никой не ме позна. А ти ме видя само веднъж, и то преди шестнайсет години. Нима толкова силно съм се запечатал в паметта ти?
— Нямаше да те позная, наистина много си се променил. Просто се досетих. Още преди време, не без странична помощ и подсказване, се досетих каква роля е изиграло кръвосмешението в семейството на Цири. За нейната кръв. В един от кошмарите ми се присъни възможно най-страшното, най-отвратителното кръвосмешение. И изведнъж се появяваш ти.
— Едва си стоиш на краката — рече студено Емхир. — А това, че насила проявяваш дързост, те изтощава още повече. Можеш да седиш в присъствието на императора. Тази привилегия ти се дарява пожизнено.
Гералт седна с облекчение. Емхир продължи да стои, облегнат на един резбован шкаф.
— Ти спаси живота на дъщеря ми — каза той. — Няколко пъти. За което ти благодаря. От мое име и от името на потомците ми.
— Направо ме обезоръжаваш.
Емхир не реагира на язвителната забележка.
— Цирила ще дойде в Нилфгард. В подходящия момент ще стане съпруга на императора. Точно както са ставали и ще стават кралици десетки момичета. Тоест, почти без да познават съпруга си. Често без изобщо да го опознаят след първата среща. Често разочаровани от първите дни и… нощи след сватбата. Цирила няма да е първата.
Гералт се въздържа от коментари.
— Цирила — продължи императорът — ще бъде щастлива, както и повечето кралици, за които ти споменах. Това ще дойде с времето. Любовта, която въобще не искам от нея, тя ще пренесе върху сина, който ще ми роди. Ерцхерцог, а после и император. Император, който ще има син. Син, който ще стане владетел на света и ще го спаси от унищожение. Така гласи пророчеството, чието точно съдържание знам само аз.