Така се запознах с предсказанието. Научих за съдбата на света и вселената. Разбрах какво трябва да направя и стигнах до извода, че целта оправдава средствата.
— Но разбира се.
— По това време в Нилфгард — Емхир пропусна ироничната му забележка покрай ушите си, — моите дела се развиваха все по-добре. Моите поддръжници се сдобиваха с все повече влияние; най-накрая, подкрепяни от група редови офицери и кадетския корпус, те се решили на държавен преврат. Само че за това съм им бил нужен аз. Законният наследник на престола и короната на империята, истинският Емрейс, кръв от кръвта на рода Емрейс, на който му предстоеше да се превърне в знаме на революцията. Между нас казано, много революционери се надяваха, че това ще си остане ролята ми. Онези от тях, които са още живи, и до днес съжаляват за това.
Но както вече казах, стига лирични отстъпления. Трябваше да се върна у дома. Дойде моментът Дуни — лъжепринц от Маехт и мним цинтрийски херцог — да оповести за правата си над трона. Само че аз не забравих предсказанието. Трябваше да се върна задължително с Цири. А междувременно Каланте внимателно, много внимателно ми гледаше в ръцете.
— Тя никога не ти се довери.
— Знам. Мисля, че тя знаеше нещо за това предсказание. И би направила всичко, за да ми попречи, а в Цинтра бях в нейна власт. Значи трябваше да се върна в Нилфгард, но така, че никой да не се досети, че аз съм Дуни, а Цири е моята дъщеря. Начинът да го направя ми беше подсказан от Вилгефорц: Дуни, Павета и детето им трябваше да умрат. Да изчезнат безследно.
— При организираното от вас корабокрушение.
— Точно така. При пътуване от Скелиге към Цинтра, когато корабът преминаваше през падината Седна, Вилгефорц смяташе да потопи кораба с магия. Аз, Павета и Цири трябваше предварително да се затворим в специална защитена каюта и да оцелеем. А екипажът…
— Не трябваше да оживее — завърши вещерът. — Така е започнало ходенето ти по трупове.
Известно време Емхир вар Емрейс мълча. Накрая заговори, а гласът му прозвуча сухо:
— Започна малко по-рано. За жалост. В мига, в който се оказа, че Цири не е на борда.
Гералт повдигна вежди.
— За съжаление — лицето на императора оставаше безизразно, — в плановете си бях подценил Павета. Тази слабичка девойка с вечно приведен поглед успя да разгадае намеренията ми. Точно преди да вдигнем котва, тя изпратила момичето на сушата. Направо побеснях. Тя също. Изпадна в истерия. По време на разразилия се скандал тя падна зад борда. Преди да успея да скоча след нея, Вилгефорц дръпна кораба със своя притегател. Ударих си главата и изгубих съзнание. Оцелях по чудо, заплетен в тънките корабни въжета. Свестих се целият в бинтове. Бях със счупена ръка…
— Интересно — попита студено вещерът, — как ли се чувства човек, убил собствената си жена?
— Отвратително — веднага отвърна Емхир. — Чувствах се и все още се чувствам дяволски отвратително. И фактът, че никога не съм я обичал, не променя нищо. Целта оправдава средствата. Но искрено съжалявам за смъртта й. Не съм я искал и не съм я планирал. Павета загина случайно.
— Лъжеш — изрече сухо Гералт, — а на императорите не им подобава да лъжат. Павета не е трябвало да остава жива. Тя щеше да те разобличи. Никога нямаше да допусне да се случи онова, което си възнамерявал да направиш с Цири.
— Щеше да живее… — възрази Емхир. — Някъде… далеч. Има толкова много замъци… Дори да е Дарн Рован… Не можех да я убия.
— Даже заради целта, която оправдава средствата?
— Винаги може да се намери някое не чак толкова драматично средство — потри лице императорът. — Съществуват толкова много.
— Невинаги — каза вещерът, без да сваля очи от лицето му. Емхир погледна встрани.
— Точно това имах предвид — кимна Гералт. — Завършвай разказа си. Времето тече.
— Каланте пазеше момичето като зениците на очите си. Дори не можех да си помисля за отвличане. Отношенията ми с Вилгефорц силно охладняха, останалите магьосници продължаваха да предизвикват в мен антипатия… Но военните и аристокрацията непрекъснато ме подтикваха към война и нападение над Цинтра. Кълняха се, че народът го иска, че народът има нужда от жизнено пространство, че вслушването във vox populi13 ще бъде един вид императорско изпитание. Реших да убия с един удар два заека. С един замах да получа и Цинтра, и Цири. Останалото ти е известно.