— Известно ми е — кимна Гералт. — Благодаря ти за разговора, Дуни. Признателен съм ти, че ми отдели от времето си. Но това не може да продължава повече. Много съм уморен. Видях смъртта на приятелите си, които дойдоха с мен на края на света. Дойдоха, за да спасят дъщеря ти. Дори не я познаваха. Освен Кахир, останалите не я познаваха. А дойдоха да я спасят. Защото бяха благородни и почтени. И какво? Намериха смъртта си. Според мен това е несправедливо. И ако искаш да знаеш, не съм съгласен с това. Плюя на такива истории, в които честните хора умират, а негодниците си живеят живота и продължават с гнусните си дела. Нямам вече сили, императоре. Викай хората си.
— Вещерю…
— Тайната трябва да умре с всички, които я знаят. Това са твои думи. Нямаш друг избор. Не е вярно, че има много начини. Ще избягам от всеки затвор. Ще ти отнема Цири. Няма цена, която да не заплатя, за да ти я отнема. Знаеш го много добре.
— Знам го.
— Може да оставиш Йенефер жива. Тя не знае тайната.
— Тя — каза сериозно Емхир, — ще плати каквато и да е цена, за да спаси Цири. И да отмъсти за смъртта ти.
— Така е — кимна Гералт. — Забравих колко много обича Цири. Прав си, Дуни. Какво пък, от предопределението не може да се избяга. Но имам една молба.
— Слушам те.
— Позволи ми да се простя с тях. След това се оставям в ръцете ти.
Емхир се приближи до прозореца и се загледа в планинския връх.
— Не мога да ти откажа. Но…
— Не се бой. Нищо няма да кажа на Цири. Ако й разкрия кой си ти, ще я нараня. А аз не бих понесъл да я нараня.
Емхир мълча дълго, продължавайки да гледа през прозореца.
— Може пък наистина да съм ти задължен — обърна се той към Гералт. — Чуй какво ще ти предложа в отплата. Много отдавна, преди много години, когато хората все още имали чест, гордост и достойнство, когато все още държали на думата си и се страхували ужасно много от безчестието, понякога се случвало така, че за да избегне опозоряващата го ръка на палача или наемния убиец, осъденият на смърт човек влизал във вана с гореща вода и си прерязвал вените. Може пък…
— Заповядай да напълнят ваната.
— Мога ли да разчитам на това — продължи спокойно императорът, — че Йенефер ще пожелае да те придружи?
— Почти съм сигурен в това. Но все пак трябва да я попиташ. Йенефер има доста бунтарска натура.
— Знам.
Йенефер се съгласи веднага.
— Кръгът се затвори — каза тя, гледайки към китките на ръцете си. — Змията Уробос заби зъби в собствената си опашка.
— Не разбирам! — изсъска Цири като ядосан котарак. — Не разбирам защо трябва да отида с него! Къде? Защо?
— Дъще — рече меко Йенефер. — Такова е твоето предопределение. Разбери, че просто не може да бъде иначе.
— А вие?
— Ние — Йенефер погледна Гералт — имаме друго предопределение. Просто така трябва да бъде. Ела тук, дъще. Прегърни ме силно.
— Те искат да ви убият, нали? Не съм съгласна! Току-що ви намерих! Не е справедливо!
— Който вдигне меч — проговори глухо Емхир вар Емрейс, — от меч умира. Те се сражаваха срещу мен и изгубиха. Но изгубиха достойно.
С три крачки Цири се озова до него, а Гералт въздъхна тихо. Чу въздишката и на Йенефер. „Дявол да те вземе — помисли си той, — всички ще го разберат! Цялото черно войнство ще види онова, което не може да скрие! Същата осанка, същите горящи очи, същата извивка на устните. Скръстените по същия начин на гърдите ръце. За твой голям късмет пепелявите коси е наследила от майка си. И все пак е достатъчно само да погледне човек, за да разбере, че сте една кръв…“
— Значи ти… — каза Цири, изпепелявайки Емхир с огнения си поглед. — Значи ти си спечелил? И смяташ, че си спечелил честно?
Емхир вар Емрейс не отговори. Само се усмихна доволно, без да сваля поглед от момичето. Цири стисна зъби.
— Толкова хора загинаха. Толкова хора умряха заради теб. И те ли изгубиха достойно? Нима тяхната смърт е достойна? Само зверовете могат да си мислят така. Въпреки че съм виждала смъртта в очите, не можа да ме превърнеш в звяр. Няма и да успееш.
Той не отговори. Гледаше я така, сякаш я изпиваше с поглед.
— Знам какво си намислил — изсъска тя. — Какво искаш да направиш с мен. И ще ти кажа още сега, тук: няма да ти позволя да ме докоснеш. А ако ти… Ако ме… Ще те убия. Дори вързана. Когато заспиш, ще ти прегриза гърлото.
С едно махване на ръката императорът успокои надигналото се сред офицерите мърморене.