Тя тръгна към изхода, ескортирана от двете страни. С гордо вдигната глава. Отекваше тропотът на тежки ботуши, дрънчаха брони, звънтяха оръжия. След няколко крачки тя се обърна за пръв път.
След още няколко — за втори. „Та аз никога повече няма да ги видя — проблесна в главата й ужасяваща мисъл. — Нито Гералт, нито Йенефер. Никога.“
Щом го осъзна, с един замах изтри маската си на фалшива храброст. Лицето й се смръщи и се изкриви, очите й се напълниха със сълзи, носът й потече. Тя се бореше с всички сили, но напразно. Потокът от сълзи проби лицемерната преграда.
Нилфгардците със саламандри на раменете я гледаха мълчаливо. Мълчаливо и изумено. Някои я бяха видели на окървавените стъпала, а всички — докато разговаряше с императора. Вещерката с меча, непобедимата вещерка, гледаща смело в очите на самия император. И сега се изненадаха, виждайки пред себе си едно хлипащо, леещо сълзи дете.
Тя беше наясно с това. Погледите им я изгаряха като огън, режеха я като нож. Тя се бореше, но безуспешно. Колкото повече се опитваше да се сдържи, толкова по-силно се лееха сълзите. Тя забави крачка, след това се спря. Ескортът също. Но само за миг. Изпълнявайки командата на офицера, някой я хвана с железните си ръце под мишниците. Хлипайки и преглъщайки сълзите си, Цири се обърна за последен път. След това я понесоха. Тя не се съпротивляваше. Но хлипаше все по-силно, все по-отчаяно.
Спря ги император Емхир вар Емрейс, същият тъмнокос мъж, чието лице пробуждаше в нея странни, неясни спомени. Той рязко им заповяда да я оставят.
Цири подсмръкна и избърса носа си с ръкав. Видя го, че се приближава, преглътна сълзите си и отново вирна глава. Но разбираше, че сега всичко изглеждаше просто смешно.
Емхир мълча дълго, без да сваля поглед от нея. Приближи се. Протегна ръка. За своя огромна изненада Цири, която винаги механично се отдръпваше при такива движения, сега просто не реагира. С още по-голямо смайване установи, че докосването му не я отвращава. Той я погали по косата, прошарена от бели като сняг кичурчета. Докосна грозния белег на бузата й. После я привлече към себе си, милваше я по главата, по гърба. А тя, разтърсвана от ридания, му позволяваше да го прави, а ръцете й бяха отпуснати неподвижно, като на плашило.
— Странна работа е предопределението — чу тя шепота му. — Сбогом, дъще.
— Какво ти каза той?
Лицето на Цири леко се изкриви.
— Каза: va faill, luned. На Старата реч това означава: „Сбогом, момиче“.
— Знам — кимна Йенефер. — И после какво?
— После… После ме пусна, обърна се и си тръгна. Заповяда на всички да си тръгнат. И те си тръгнаха. Минаваха покрай мен абсолютно равнодушни, потропвайки с ботушите си и дрънчейки с броните си така, че ехото кънтеше по коридора. Метнаха се на конете и си заминаха, а аз чувах само цвилене и тропот. Никога няма да го разбера това. Защото, като се замисля…
— Цири…
— Какво?
— Не се замисляй.
— Замъкът Стига — повтори Филипа Ейлхарт, гледайки през спуснатите ресници на Фрингила Виго. Фрингила не се изчерви. През последните три месеца беше успяла да направи вълшебен крем, който стеснява кръвоносните съдове. Благодарение на това червенината не достигаше до лицето й дори в случаите, когато ужасно много я беше срам.
— Скривалището на Вилгефорц е било в замъка Стига — потвърди Асире вар Анахид. — В Ебинг, над планинско езеро, чието име моят информатор, обикновен войник, не е бил в състояние да запомни.
— Вие казахте „било“ — обърна внимание Францеска Финдабаир.
Било — потвърди Филипа. — Защото Вилгефорц е мъртъв, скъпи колежки. Той и партньорите му, цялата им шайка, вече са заровени в земята. И тази услуга ни направи не кой да е, а нашият добър познат Гералт от Ривия. Когото недооценихме. Всяка една от нас. И по отношение на когото сме грешали. Всички ние.
Магьосничките, като по команда, погледнаха към Фрингила, но кремът наистина действаше безотказно. Асире вар Анахид въздъхна. Филипа удари с длан по масата.
— Макар и да ни оправдава това — рече сухо тя, — че бяхме затрупани със задачи, свързани с войната и подготовката на мирните преговори, все пак трябва да смятаме за поражение на Ложата факта, че в случая с Вилгефорц бяхме изпреварени и отменени. Такова нещо не бива да се случва повече, мили дами.