Ложата — с изключение на бледата като мъртвец Фрингила Виго — кимна в знак на съгласие.
— В този момент — продължи Филипа, — вещерът Гералт се намира някъде в Ебинг. Заедно с Йенефер и Цири, които е освободил. Трябва да помислим как да ги намерим…
— А замъкът? — прекъсна я Сабрина Глевисиг. — Не забрави ли нещо, Филипа?
— Не, не съм забравила. Легендата, ако възникне такава, трябва да има само една правилна версия. Исках да помоля за това тъкмо теб, Сабрина. Вземи със себе си Кейра и Трис. Погрижете се за тази работа. Така че да не остане и следа.
Грохотът от взрива се чу чак в Маехт. Светлината — тъй като всичко се случваше през нощта — се видя чак в Метина и Гесо. Серията породени от взрива тектонични колебания се усети още по-надалеч. В наистина отдалечените краища на света.
Десета глава
КОНГРЕВ, Естела, наричана още Стела, дъщеря на барон Отон дьо Конгрев, дадена за жена на престарелия граф Лидертал, а след смъртта му се разпоредила делово с имуществото и парите му и под управлението й имението процъфтяло. Ползвала се с благоволението на император Емхир вар Емрейс (виж) и била доста важна личност в двора. И въпреки че нямала никаква длъжност, на всички било известно, че императорът се вслушвал с уважение и почтителност в гласа и мнението й. Благодарение на съчувствието и привързаността, която изпитвала към младата императрица Цирила Фиона (виж), която обичала като собствена дъщеря, тя била наричана на шега „майката-императрица“. Надживявайки и двамата, и императора, и императрицата, тя починала през 1331 година, а огромното й имение преминало в ръцете на далечни роднини на фамилията Лидертал, известни като Белите — хора несериозни и безделници, които прахосали цялото й богатство.
Не можеше да се отрече, че прокрадналият се до бивака човек беше ловък и хитър като лисица. Бързо сменяше местоположението си и се движеше толкова потайно и тихо, че би заварил всекиго неподготвен. Всекиго — но не и Бореас Мун. Мун имаше голям опит в това отношение.
— Излизай, човече! — извика той, опитвайки се гласът му да прозвучи уверено и грубо. — Няма полза от всичките ти фокуси! Виждам те. Ето там си!
Един от големите камъни, с които беше обсипан склонът на хълма, потрепна на фона на тъмносиньото звездно небе. Размърда се и прие човешка форма. Бореас завъртя шиша с печащото се месо, защото му замириса на изгоряло. Придавайки си вид, че се е облегнал небрежно на лакът, той положи ръка върху ръкохватката на лъка.
— Не разполагам с кой знае какво. — В преднамерено спокойния си тон той вплете остра метална предупредителна нотка. — Не нося много вещи. Но съм привързан към тях. И ще ги защитавам до смърт.
— Не съм бандит — отвърна с дълбок глас мъжът. — Пилигрим съм.
Беше висок и добре сложен, поне седем стъпки висок, а ако трябваше да се претегли, Бореас беше готов да се обзаложи, че от другата страна на кантара би трябвало да се сложат поне десет пуда. Пилигримският кривак — дебел заострен дъбов прът, — който носеше в ръка, приличаше на бастун. Бореас Мун искрено се изненада от факта, че толкова едър човек може да се прокрадва толкова ловко. И това донякъде го притесни. Комбинираният му седемфунтов лък, с който можеше да повали лос от петдесет крачки, изведнъж му се стори мъничък и крехък като детска играчка.
— Пилигрим съм — повтори едрият мъж. — Нямам никакви лоши…
— Хайде сега — бързо го прекъсна Бореас, — нека да излезе и вторият.
— Какъв вто… — започна бързо пилигримът и гласът му секна, когато от тъмнината на противоположната страна като сянка изникна стройна фигура.
Този път Бореас въобще не се изненада. Вторият мъж — начинът, по който се движеше, веднага издаде опитния следотърсач — беше елф. А да те изненада елф изобщо не е срамно.
— Моля да ме извините — каза елфът със странно неелфически, леко хриплив глас. — Криех се от вас не с лоши намерения, а от страх. На ваше място щях да завъртя шиша.
— Вярно — каза пилигримът, подпирайки се на кривака и силно подуши. — Месото от тази страна е съвсем готово.
Бореас завъртя шиша, въздъхна и се прокашля. Отново въздъхна.
— Моля, седнете — реши се най-накрая той. — И почакайте. Животното скоро ще се опече. Предполагам, че онзи, който се поскъпи да нахрани странниците на пътя, не е добър човек.
Маста потече със съскане в огъня, той блъвна, стана по-светло.
Пилигримът носеше филцова шапка с широка периферия, която успешно прикриваше лицето му. Главата на елфа беше украсена с чалма от някакъв цветен плат, която не скриваше лицето му. Когато го видяха на светлината на огъня, и двамата потрепериха — и Бореас, и пилигримът. Но не издадоха нито звук. Лицето, някога по елфически красиво, сега беше обезобразено от чудовищен белег, пресичащ челото, веждата, носа и бузата до самата брадичка.