— Седнете, мили дами — разбърза се Филипа Ейлхарт, която от известно време внимателно наблюдаваше Трис. — Господарите на света всеки момент ще започнат да произнасят встъпителните си речи, а аз не искам да изпусна нито дума.
Магьосничките прекъснаха кулоарните си сплетни и бързо насядаха по местата си. Шеала де Танкарвил с боа от сребристи лисици, придаваща женственост на строгото й мъжко облекло, Асире вар Анахид с рокля от лилава коприна, съчетаваща дяволски фино скромна простота и шикозна елегантност. Францеска Финдабаир — както винаги царствена. Ида Емеан аеп Сивней — както винаги тайнствена. Маргарита Льоантил, както винаги въплъщение на достойнството и сериозността. Сабрина Глевисиг в тюркоазено, Кейра Мец в зелено и нарцисово-жълто. И Фрингила Виго. Потисната. Тъжна. И пребледняла с една мъртвешка, болезнена, някак си призрачна бледност.
Трис Мериголд седеше до Кейра, точно срещу Фрингила. Над главата на нилфгардската магьосничка висеше картина: ездач препуска в галоп сред елшите, а те протягат към него чудовищни ръце-клони, подигравателно хилейки се със страшни хралупи уста. Трис неволно потрепери.
Сложеният в средата на масата триизмерен комуникатор се задейства. Филипа Ейлхарт използва заклинание за увеличаване резкостта на изображението и звука.
— Както сами виждате и чувате — каза тя, подсмихвайки се, — в тронната зала на Цинтра, един етаж под нас, властелините на света в този момент решават съдбата на същия този свят. А ние тук, един етаж над тях, се грижим за това момчетата да не се увлекат.
Към виещото на Елскердег същество се присъединиха и други. Бореас Мун изобщо не се съмняваше — това не бяха вълци.
— Аз също не очаквах много от цинтрийските преговори — каза той, за да съживи позамрелия разговор. — Всъщност никой от познатите ми не се надяваше, че от тях ще излезе нещо свястно.
— Важен беше самият факт, че започнаха такива преговори — спокойно възрази пилигримът. — Обикновеният и честен човек — а с ваше позволение аз съм точно такъв — мисли обикновено и честно. Обикновеният човек знае, че биещите се крале и императори са настроени толкова войнствено един към друг, че ако имат достатъчно сили, просто ще се избият взаимно. А те изведнъж спират да убиват и вместо това сядат около някаква кръгла маса. Защо? Защото вече нямат сили. Просто са безсилни. И заради това им безсилие войниците им вече не нападат домовете на обикновените хора, не убиват, не осакатяват, не палят къщи, не колят деца, не насилват жени, не поробват. Не. Вместо това командирите на войниците са се събрали в Цинтра и се съвещават. Как да не се радваш!
Елфът смушка с един прът въглените, пръскащи искри в огъня, и погледна накриво пилигрима.
— Даже обикновеният и честен човек — рече той, без да крие сарказма си, — даже радващият се, ликуващ човек трябва да разбира, че политиката също е война, само че водена по друг начин. Трябва да разбира, че преговорите също са пазарлък. Те имат един и същ автоматично действащ механизъм. Постигнатите успехи оправдават отстъпките. Тук печелиш — там губиш. С други думи, за да купиш нещо, трябва да продадеш нещо.
— Наистина — рече след кратко мълчание пилигримът, — това е толкова просто и очевидно, че всеки човек ще го разбере. Даже най-обикновеният.
— Не, не и пак не! — изрева крал Хенселт, удряйки с юмрук по масата така, че чашата му се обърна, а мастилниците подскочиха. — Никакви обсъждания на този въпрос! Никакви пазарлъци! Край, Schluss16, deireadh!
— Хенселт — обади се спокойно, трезво и дружелюбно Фолтест, — не усложнявай нещата. И не ни компрометирай със своя рев пред Негово превъзходителство.
Шилард Фиц-Естерлен, който участваше в преговорите като представител на Нилфгардската империя, се поклони с фалшива усмивка, която имаше за цел да покаже, че номерата на каедвенския крал въобще не го вълнуват.
— Ние се договаряме с Империята — продължи Фолтест, — а помежду си сами започваме да се дърлим като псета, така ли? Засрами се, Хенселт.