— С Нилфгард се договорихме по такива сложни въпроси като Дол Ангра и Заречие — с привидно равнодушие изрече Дийкстра, — би било глупаво…
— Няма да ви позволя да правите такива забележки! — изрева Хенселт толкова силно, че малко биволи биха могли да го заглушат. — Не желая да чувам такива забележки, още повече от някакви си шпиони! Аз съм крал, дявол да го вземе!
— Личи си! — изсъска Меве.
Демавенд се беше обърнал настрани и разглеждаше гербовите щитове по стените на залата, като при това се усмихваше безгрижно, сякаш изобщо не ставаше дума за съдбата на неговото кралство.
— Достатъчно — изсумтя Хенселт и се огледа с подивели очи. — Стига толкова или се кълна в боговете, че кръв ще се лее. Казах вече: нито педя земя. Никакви, абсолютно никакви връщания на завладяното! Няма да се съглася да намаля кралството си дори с една педя, дори с половин педя земя! Боговете ми повериха част от Каедвен и само на боговете ще я върна! Долна Мархия си е наша земя… Такова… Ети… ет… Етнически. Долна Мархия от векове си е каедвенска!
— Горен Аедирн — обади се отново Дийкстра — принадлежи на Каедвен от миналата година. По-точно от двайсет и четвърти юли миналата година. От мига, в който там стъпи каедвенският окупационен корпус.
— Много ви моля — каза Щилард Фиц-Естерлен, въпреки че него никой не го питаше, — да впишете в протокола ad futuram rei memoriam17, че Нилфгардската империя не е имала нищо общо с това анексиране.
— Ако не се смята това, че точно по това време е разграбвала Венгерберг.
— Nihil ad rem18!
— Нима?
— Господа! — напомни им Фолтест.
— Каедвенската армия — изхриптя Хенселт, — влезе в Долна Мархия като освободителка! Посрещаха войниците ми с цветя! Моите войници…
— Твоите войници? — Гласът на крал Демавенд беше спокоен, но по лицето му личеше какво му струва това спокойствие. — Твоите бандити, които нахлуха в кралството ми с бандитски крясъци, убиваха, насилваха и грабеха. Господа! Събрали сме се тук и седим вече цяла седмица, обсъждайки бъдещата карта на света. О, богове, нима това ще бъде свят на престъпления и грабежи? Нима ще се запази бандитското status quo? Нима всичко заграбено ще остане в ръцете на разбойниците и грабителите?
Хенселт грабна картата от масата, скъса я и я хвърли към Демавенд. Кралят на Аедирн дори не помръдна.
— Моята армия — изхриптя Хенселт, а лицето му придоби цвета на отлежало вино, — отвоюва Мархия от нилфгардците. По това време твоето кралство вече не съществуваше, Демавенд. Ще ти кажа и още нещо — ако не беше моята армия, ти сега нямаше да имаш никакво кралство. Ще ми се да видя как ще успееш без моята помощ да прогониш Черните отвъд Яруга и Дол Ангра. Защото мога да заявя без особено преувеличение, че ти остана крал благодарение на моето милосърдие. Но тук и сега идва неговият край! Вече казах: няма да отстъпя и педя от земята ми! Няма да позволя да ми се намали кралството!
— Нито аз — моето! — изправи се Демавенд. — Няма да се разберем така!
— Господа — обади се примирително Кирус Хемелфарт, йерархът на Новиград. — Сигурно може да се стигне до някакъв компромис…
— Нилфгардската империя — намеси се отново Шилард Фиц-Естерлен, който обожаваше да се обажда ни в клин, ни в ръкав, — няма да приеме договор, в който ще бъде нанесена вреда на Страната на елфите в Дола на Блатхан. Ако е необходимо, отново ще ви прочета съдържанието на меморандума…
Хенселт, Фолтест и Дийкстра изсумтяха. Демавенд погледна императорския посланик спокойно и почти доброжелателно.
— Заради общото благо — заяви той, — и в името на мира, аз признавам автономията на Дола на Блатхан. Но не като кралство, а като княжество. При условие, че княгиня Енид ан Глеана ми даде васална клетва и изравни правата и привилегиите на хора и елфи. Готов съм на това, както вече казах, pro publico bono.
— Ето — рече Меве, — това са думи на истински крал.
— Salus publica lex suprema est19 — каза йерархът Хемелфарт, който от дълго време търсеше възможност да демонстрира познанията си в дипломатическия жаргон.
— Само искам да добавя — продължи Демавенд, поглеждайки към изпъчения Хенселт, — че отстъпката по отношение на Дола на Блатхан не е прецедент. Това е единственото нарушаване на целостта на моите земи, на което съм съгласен. Никакви други делби или завземания няма да приема. Каедвенската армия, която нахлу в пределите на моето кралство като агресор и окупатор, е длъжна в срок от една седмица да напусне незаконно завладените укрепления и замъци в Горен Аедирн. Това е условието за моето участие в преговорите. И тъй като verba volant20, моят секретар ще приложи към протокола официален демарш по въпроса.