Усмивката на Маргаритката от Долината се стопи. Тя погледна към Ида Емеан, но мълчаливата елфка от Сините планини избегна погледа й.
— Pro publico bono… — започна тя и млъкна.
Асире, също много сериозна, кимна в знак, че разбира.
— Какво да се прави — каза бавно тя. — Всичко си има цена. Войната иска жертви. Оказва се, че мирът се нуждае от същото.
— Абсолютно вярно — замислено повтори пилигримът, гледайки наведената глава на елфа. — Мирните преговори са пазарлък. Панаир. За да се купи едно, трябва да се продаде друго. Така е устроен светът. Важното е да не плащаш скъпо за покупката…
— И да не продаваш твърде евтино — довърши елфът, без да вдига глава.
— Предатели! Долни подлеци!
— Кучи синове!
— An’badraigh aen cuach!
— Нилфгардски псета!
— Тихо! — изрева Хамилкар Данза и удари с облечения си в желязо юмрук по парапета на галерията. Стрелците в галерията насочиха арбалетите си към струпалите се долу елфи. — Тихо! — още по-силно изкрещя Данза. — Достатъчно! Успокойте се, господа офицери! Къде са вашите чест и достойнство?!
— Имаш наглостта да говориш за чест и достойнство, негоднико? — изкрещя Коинеах Да Рео. — Ние проливахме кръвта си за вас, проклети Dh’oine! За вас, за вашия император, на който дадохме клетва за вярност. А ето как ни се отплащате! Предавате ни на палачите от Севера! Като престъпници! Като предатели!
— Казах — стига! — Данза отново удари с юмрук по парапета така, че ехото му отекна надалеч. — Приемете го като свършен факт, господа елфи! Подписаните в Цинтра споразумения, които са условие за сключването на мира, налагат на империята задължението да предаде на нордлингите военнопрестъпниците…
— Престъпници? — изрева Риордаин. — Престъпници? Ах ти гнусен, гаден Dh’oine!
— Военнопрестъпниците — повтори Данза, без да обръща внимание на виковете. — Офицерите, за които е доказано, че са взели участие в тероризирането и унищожаването на гражданско население, изтезанията и убийствата на военнопленници. Убиването на ранени в лазаретите…
— Гадове! — изрева Ангус Бри Кри. — Да, убивахме, защото се водеше война!
— Убивахме по ваша заповед!
— Cuach’te aep arse, bloede Dh’oine!
— Всичко е решено! — повтори Данза. — Ругатните и крясъците нищо няма да променят. Моля, отивайте по един при охранителния корпус и не се съпротивлявайте, когато ви оковават.
— Трябваше да ги изоставим, когато бягаха през Яруга — скръцна със зъби Риордаин. — Трябваше да останем и да се бием на групи. А ние глупаците, идиотите, държахме на войнишката си клетва! Ето докъде я докарахме!
Исенгрим Фаоилтиарна, Железния вълк, прочутият, вече почти легендарен командир на Катериците, някогашен имперски полковник, с каменно лице скъса от ръкава и нараменниците си сребърните мълнии на бригадата „Врихед“ и ги хвърли върху дворните плочи. Останалите офицери последваха примера му. Гледащият ги от галерията Хамилкар Данза се намръщи.
— Това беше глупава и детинска демонстрация — каза той. — Освен това на ваше място не бих започнал толкова лекомислено да се освобождавам от императорските знаци. Длъжен съм да ви съобщя, господа, че при обсъждането на мирните условия на вас, като на императорски офицери, ви бяха гарантирани справедливи съдебни процеси, леки присъди и скорошна амнистия…
Събралите се в двора елфи едновременно, сякаш се бяха наговорили предварително, избухнаха в силен, отекващ между стените смях.
— Искам да ви обърна внимание — добави спокойно Хамилкар Данза, — че ще предадем на нордлингите само вас. Трийсет и двама офицери. Няма да им предадем нито един от войниците, които сте командвали. Нито един.
Смехът в двора секна, като срязан с нож.
Вятърът духна в огъня, вдигна във въздуха облак искри и напълни очите на тримата с пушек. От хребета отново се разнесе вой.
— Всички се пазаряха — прекъсна мълчанието елфът. — Всичко беше сложено на тезгяха. Чест, вярност, благородническата дума, клетвата, най-обикновената почтеност… Всичко това беше стока, която беше ценна само докато за нея имаше търсене и конюнктура. А когато търсенето секна, цената им стана само грош и стоката беше изхвърлена на бунището. В помийната яма.
— На бунището на историята — кимна пилигримът. — Прав сте, господин елф. Така изглеждаха нещата и тогава, там, в Цинтра. Всичко си имаше цена. Всичко струваше толкова, колкото можеше да се получи в замяна. Всяка сутрин започваше с пазарлъци. И както на истинския пазар така и тук се получаваха неочаквани hausse и baisse26. И също като на истинския пазар беше трудно да се отървеш от усещането, че някой дърпа конците.