— Правилно ли чух? — попита провлачено Шилард Фиц-Естерлен, изразявайки с вида и тона си недоверие. — Да не ме лъже слухът?
Беренгар Леуваарден, императорският пратеник за специални поръчения, не си направи труда да отговори. Облегнат в стола, въртейки чашата си в ръка, той продължаваше да се наслаждава на нюансите на виното.
Шилард настръхна, след което наложи на лицето си маска на презрение и превъзходство, която говореше: „Или лъжеш, кучи сине, или искаш да ме подкупиш, да ме изпиташ. И в двата случая те разгадах.“
— Значи от мен се очаква да разбера — каза той, почесвайки се по носа, — че след безкрайните отстъпки по пограничните въпроси, относно военнопленниците и връщането на плячката, както и във връзка с офицерите от бригадата „Врихед“ и групата Катерици, императорът ми заповядва да се съглася и да одобря невероятните претенции на нордлингите във връзка с репатриацията на заселниците?
— Отлично сте разбрали, бароне — отвърна Беренгар Леуваарден с характерното си разтягане на сричките. — Искрено се възхищавам на острия ви ум.
— Кълна се във Великото слънце, господин Леуваарден, вие в столицата въобще замисляте ли се над последствията от своите решения? Нордлингите отсега са започнали да говорят, че нашата империя е просто колос на глинени крака! Отсега са започнали да се хвалят, че са ни победили, избили, прогонили! Разбира ли императорът, че ако продължи да отстъпва така, това означава да приеме наглите им, очевидно завишени и едва ли не ултимативни искания?! Разбира ли императорът, че те ще го приемат като проява на слабост и последствията за в бъдеще могат да са плачевни? И най-накрая разбира ли императорът каква съдба очаква хиляди наши заселници в Бруге и Лирия?
Беренгар Леуваарден спря да поклаща чашата си и впи в Шилард черните си като въгленчета очи.
— Господин барон, аз ви предадох императорската заповед — процеди той през зъби. — След като я изпълните и се върнете в Нилфгард, ще можете лично да попитате императора защо е толкова неразумен. Ще можете да му изкажете възмущението си. Да му се развикате. Да го наругаете. Защо не? Но лично. Без да използвате мен като посредник.
„Да, да — помисли си Шилард. — Сега ми е ясно. Пред мен седи новият Стефан Скелен. И с него трябва да се държа по същия начин, както със самия Скелен. Но все пак е ясно, че не е дошъл тук току-така. Заповедите можеше да донесе и най-обикновен куриер.“
— Какво пък — започна той на пръв поглед спокойно и дори с поверителен тон. — Мъката на победения! Но императорската заповед е ясна и точна, значи ще бъде изпълнена точно така. Освен това ще се постарая всичко да изглежда като резултат от преговори, а не като пълна капитулация. Тези неща ги умея. В дипломацията съм вече трийсет години. Четвърто поколение. Семейството ми е едно от най-знатните, най-богати… най-влиятелни…
— Знам, знам, естествено — усмихвайки се, леко го прекъсна Леуваарден. — Затова и аз съм тук.
Шилард се поклони. И зачака търпеливо.
— Трудностите при взаимното ни разбиране — започна пратеникът, поклащайки чашата си, — възникнаха защото вие, драги ми бароне, си позволихте да смятате, че победата и завоеванието се основават на някакъв безсмислен геноцид. На това, че някъде там, в пропитата с кръв земя, се забива дръжката на знаме и се обявява: „Дотук е моята земя. Това си го завладях!“. Това мнение, за съжаление, е доста разпространено. За мен, както и за хората, които са ме изпратили, победата и завоеванието се основават на нещо съвсем различно. Победата трябва да изглежда така: победеният трябва да бъде заставен да купува стоките, произведени от победителя, освен това трябва да го прави с желание, защото продуктите на победителя са по-качествени и по-евтини. Валутата на победителя е по-стабилна от валутата на победения и победеният й се доверява повече, отколкото на своята собствена. Разбирате ли ме, господин барон Фиц-Естерлен? Сега ще започнете ли по-добре да различавате победители от победени? Разбирате ли кой всъщност ще търгува?
Представителят на императора кимна с глава, че разбира.
— А за да се укрепи и узакони победата — продължи след малко Леуваарден, разтягайки сричките, — трябва да се сключи мир. Бързо и на всяка цена. Не някакво си там примирие или временно прекратяване на военните действия, а мир! Творчески компромис, съгласие, което да изгражда и да не води до търговски блокади, митнически ограничения и протекционизъм в търговията.