Шилард отново потвърди с кимане, че разбира за какво става дума.
— Ненапразно им съсипахме селското стопанство и промишлеността — продължи със спокоен, протяжен и безцветен глас Леуваарден. — Направихме го, за да могат заради недостиг от свои стоки да бъдат принудени да купуват нашите. Но при враждебни и затворени граници нашите търговци и стоки няма да могат да преминат. И тогава какво? Сега ще ви кажа, добри ми бароне. Ще възникне криза на свръхпроизводство, тъй като нашите манифактури работят с пълна пара, разчитайки на износа. Най-големи загуби ще понесат съвместните компании за морска търговия, в които участват Новиград и Ковир. В тези компании, драги ми бароне, вашето влиятелно семейство притежава немалък дял. А семейството, както най-вероятно знаете, е основната клетка на обществото. Знаете ли го, бароне?
— Знам. — Шилард Фиц-Естерлен снижи глас, въпреки че стаята беше абсолютно звукоизолирана и водените вътре разговори не можеха да бъдат подслушани. — Разбирам. Естествено, че разбирам. Само че бих искал да получа уверение, че изпълнявам заповед на императора… А не на някоя… корпорация… Съвместна компания…
— Императорите идват и си отиват — процеди през зъби Леуваарден, — а корпорациите и съвместните компании остават. И оцеляват. Но това е очевидна истина. Разбирам опасенията ви, бароне. Не се съмнявайте — изпълнявате заповед, издадена от императора и имаща за цел благополучието и интереса на империята. Дадена, не отричам, в резултат на съветите, които императорът получи от една корпорация.
Пратеникът за специални поръчения разкопча кафтана и ризата си и показа златен медальон с изображение на пламтяща звезда, вписана в триъгълник.
— Красиво украшение… — Шилард се усмихна и леко се поклони, потвърждавайки, че всичко е разбрал. — Много ценно… И елитарно… Може ли човек да се сдобие отнякъде с такова?
— Не — отвърна рязко Беренгар Леуваарден. — Не може да се сдобие. Трябва да го заслужи.
— Госпожо, господа — гласът на Шилард Фиц-Естерлен придоби онова специфично, вече познато на участниците в преговорите звучене, което показваше, че само след миг ще бъде казано нещо невероятно важно, — ако не възразявате, ще прочета изпратената ми aide memoire27 от Негово Величество Емхир вар Емрейс, по милостта на Великото слънце Император на Нилфгард…
— А, не! Пак отначало — скръцна със зъби Демавенд, а Дийкстра само въздъхна, което не убягна от вниманието на Шилард, защото нямаше как да бъде пропуснато.
— Документът е доста дълъг — съгласи се той. — Затова просто ще ви преразкажа съдържанието му, вместо да ви го чета. Негово императорско величество изразява огромното си задоволство от хода на преговорите и като човек наистина миролюбив, той с радост приема постигнатите компромиси и договорености. Негово императорско величество пожелава нови успехи при преговорите и се надява да приключат с взаимна изгода за договарящите се страни.
— Затова нека се хващаме за работа — веднага се обади Фолтест. — По-живо! Да договаряме взаимната изгода и да си вървим по домовете!
— Правилно — рече Хенселт, който се намираше най-далеч от дома си. — Хайде да приключваме, че ако продължим да се мотаем, зимата ще ни застигне тук!
— Чака ни още един компромис — напомни Меве. — И един проблем, който няколко пъти едва засегнахме. Вероятно от страх, че той ще забие клин между нас. Време е да преодолеем страха. Това, че един проблем ни плаши, не означава, че ще изчезне от само себе си.
— Така е — каза Фолтест. — Да се захващаме. Да определим статуса на Цинтра, въпроса за наследяването на престола и наследството след Каланте. Проблемът е сложен, но се надявам, че ще се справим с него. Не е ли така, Ваше превъзходителство?
— Ах — дипломатично и тайнствено се усмихна Шилард Фиц-Естерлен. — Убеден съм, че проблемът с наследяването на престола на Цинтра ще се разреши в движение! Той е далеч по-елементарен, отколкото предполагате.
— Подлагам на обсъждане — заяви с неподлежащ на обсъждане тон Филипа Ейлхарт — следващия проект: въвеждането в Цинтра на мандатно управление. Мандатът ще бъде връчен на Фолтест от Темерия.
— Твърде много се издигна този Фолтест — намръщи се Сабрина Глевисиг. — Много големи апетити има. Бруге, Соден, Ангрен…
— Нуждаем се от силна държава при устието на Яруга. И при Стълбата Марнадал.
— Не възразявам — кимна Шеала де Танкарвил. — Нуждаем се. Ние, но не и Емхир вар Емрейс. А нашата цел е компромис, а не конфликт.
— Преди няколко дни Шилард предложи — напомни Францеска Финдабаир — да бъде прекарана демаркационна линия, която да раздели Цинтра на сфери на влияние, на Северна и Южна зона…