— Глупости и детинщини — възрази Маргарита Льоантил. — В такива разделения няма никакъв смисъл, те само пораждат конфликти.
— Според мен — каза Шеала — Цинтра трябва да бъде превърната в кондоминиум със съвместното управление на Северните кралства и Нилфгардската империя. Градът и пристанището Цинтра ще получат статус на свободен град… Искате ли да кажете нещо, госпожа Асире? Моля. Признавам си, че предпочитам дискусии, които се състоят от пълни, завършени изказвания, а не от отделни реплики, но моля. Слушаме ви.
Магичките, включително и бледата като призрак Фрингила Виго, впериха погледи в Асире вар Анахид. Нилфгардската магьосница не бързаше.
— Аз предлагам — каза тя с приятен и мек глас — да помислим за другите проблеми. Да оставим Цинтра на мира. Съвсем наскоро ми съобщиха нещо, за което така и не намерих време да ви информирам. Проблемът с Цинтра, уважаеми съмишленички, вече е разрешен.
— Така ли? — присви очи Филипа. — И какво означава това, ако мога да попитам?
Трис Мериголд въздъхна. Тя вече се беше досетила, вече знаеше, какво означава това.
Ватие де Ридо беше тъжен и отчаян. Неговата прелестна и неповторима във физическото общуване любовница, златокосата Кантарела, го беше напуснала внезапно, без да му даде обяснение. За Ватие това беше истински удар. Страшен удар, след който той ходеше съкрушен, нервничеше, беше разсеян и изглеждаше като оглупял. Сега трябваше да бъде особено внимателен, за да не се изложи, да не изтърси някоя глупост в разговора с императора. Във времена на големи промени нервните и некомпетентни хора не ги обичат.
— Търговската гилдия — започна, мръщейки чело, Емхир вар Емрейс — вече беше възнаградена за неоценимата помощ. Дадохме им достатъчно привилегии. Много повече, отколкото са получили при предишните трима императори, взети заедно. Що се отнася до Беренгар Леуваарден, то ние сме му задължени за неоценимата помощ при разкриването на заговора. Той получи висока и доходна длъжност. Само че прояви ли се като некомпетентен, въпреки заслугите му, веднага излита оттам. Желателно е да го научи.
— Ще се погрижа, Ваше Величество. А Дийкстра? И неговият тайнствен информатор?
— Дийкстра по-скоро ще умре, отколкото да издаде своя човек. На него наистина трябва да му се отблагодарим за напълно неочакваната вест… Но как? Дийкстра няма да приеме нищо от мен.
— Ако ваше величество позволи…
— Говори.
— Дийкстра ще приеме информация. За нещо, което не знае, а би искал да узнае. Ваше Величество може да му се отблагодари с информация.
— Браво, Ватие.
Ватие де Ридо въздъхна с облекчение. За да въздъхне, съгласно етикета, той се обърна настрани. Затова пръв забеляза приближаващите се дами. Графиня Лидертал — Стела Конгрев — и нейната подопечна, светлокосата девойка.
— Идват — подсказа той, размърдвайки веждите си. — Ваше Императорско Величество, позволете ми да ви напомня… Държавните интереси… Интересите на империята…
— Престани — недоволно го прекъсна Емхир вар Емрейс. — Вече ти казах, ще си помисля. Ще обмисля проблема и ще взема решение. И след това ще ти го съобщя.
— Слушам, Ваше Императорско Величество.
— Какво още има? — Белият пламък на Нилфгард плесна нетърпеливо с ръкавицата си по бедрото на мраморната нереида, украсяваща цокъла на фонтана. — Защо не се оттегляш, Ватие?
— Проблемът Стефан Скелен…
— Няма да го помилвам. Смърт за предателите. Но след щателно разследване и честен процес.
— Слушам, Ваше Императорско Величество.
Емхир дори не погледна към кланящия се и отстъпващ назад Ватие. Той гледаше Стела Конгрев. И светлокосото момиче. „Ето, че се приближава интересът на империята — помисли си той. — Лъжепринцесата, лъжекралицата на Цинтра, лъжевладетелката на устието на река Яра, което е толкова нужно на империята. Ето, че се приближава със сведен поглед, уплашена, облечена с бяла копринена рокля със зелени ръкави и перидотово колие на тънката шия. Тогава, в Дарн Рован, аз похвалих роклята, похвалих и избора на украшение. Стела познава вкуса ми. Затова е облякла кукличката по същия начин, за да ми достави удоволствие. Но какво да правя с тази кукличка? Да я поставя като украшение на камината?“
— Благородни дами — поклони се пръв той. В пределите на тронната зала уважителното и учтиво общуване с дамите беше задължително дори за императора.
Дамите му отвърнаха с дълбоки реверанси и поклон с глава. Пред тях стоеше един учтив император, но все пак император.
Емхир се отегчи от протокола.
— Остани тук, Стела — сухо заповяда той. — А ти, момиче, ще ме придружиш по време на моята разходка. Ето ти ръката ми. Главата високо. Стига, стига с тия реверанси. Това е само една разходка.