— Дай ми ръката си. — Това беше заповед, произнесена със строг тон. Но в същия момент той не можеше да се отърве от усещането, че заповедта му е била изпълнена с желание.
Без съпротива и принуда.
Ръката й беше малка и хладна. Но вече не трепереше.
— Как се казваш? Само не ми казвай, че името ти е Цирила Фиона.
— Цирила Фиона.
— Иска ми се да те накажа, момиче. Сурово.
— Знам, Ваше Императорско Величество. Заслужила съм си го. Но аз… Аз трябва да бъда Цирила Фиона.
— Изглежда, съжаляваш, че не си — каза той, без да пуска ръката й.
— Съжалявам — прошепна тя. — Съжалявам, че не съм Цирила.
— Наистина ли?
— Ако бях… истинската Цирила… императорът щеше да бъде по-снизходителен с мен. Но аз съм само един фалшификат. Имитация. Двойница, която не струва нищо. Нищо…
Той се обърна рязко и я хвана за раменете. И веднага я пусна. Отстъпи една крачка назад.
— Искаш короната? Властта? — Той говореше тихо, но бързо, преструвайки се, че не вижда клатенето на главата й в знак на отрицание. — Почести? Великолепие? Разкош?
Той замълча, въздъхна дълбоко, продължавайки да си дава вид, че не забелязва как момичето продължава да клати отрицателно глава, отхвърляйки новите обидни обвинения, които бяха дори още по-обидни заради това, че останаха неизказани.
Той въздъхна отново. Дълбоко. И шумно.
— Знаеш ли ти, малка пеперудке, че пред теб стои пламък?
— Знам, Ваше Императорско Величество.
Те дълго мълчаха. Главите им изведнъж се замаяха от аромата на пролетта.
— Да бъдеш императрица — промълви най-накрая глухо Емхир — е корав залък, противно на всеобщото мнение. Не знам ще мога ли да те обикна.
Тя кимна, показвайки, че е наясно и с това. Той забеляза сълза на бузата й. И също както тогава, в замъка Стига, той почувства как се размърда заседналото в сърцето му парченце ледено стъкло.
Прегърна я, притисна я силно към гърдите си и я погали по косата, която ухаеше на момини сълзи.
— Горкичката моя… — каза той със съвсем различен глас. — Мъничък клет държавен интерес…
Из цяла Цинтра биеха камбани. Величествено, силно, тържествено. И в същото време, за всеобща изненада, тъжно.
„Рядка красота — мислеше си йерархът Хемелфарт, гледайки заедно с останалите окачения на стената портрет, чиито размери, също както останалите, бяха поне половин на един сажен. — Странна красота. Главата си залагам, че тя е метиска. Главата си залагам, че във вените й тече проклетата елфическа кръв.“
„Красива е — мислеше си Фолтест, — по-красива, отколкото на миниатюрата, която ми показаха хората от разузнаването. Но пък портретите винаги преувеличават.“
„Въобще не прилича на Каланте — помисли си Меве. — Въобще не прилича на Рьогнер. Изобщо не прилича на Павета… Хм… Носят се слухове… Но не, не е възможно. Това трябва да е кралската кръв, законната владетелка на Цинтра. Трябва да е. Това изискват държавните интереси. И историята.“
„Не е същата, която се яви в сънищата ми — помисли си наскоро пристигналият в Цинтра Естерад Тисен, крал на Ковир. — Сигурно не е тя. Но няма да кажа на никого. Ще го запазя за себе си и за моята Зулейка. Заедно с нея ще решим как да използваме познанието, дадено ни от сънищата.“
„Още малко и тая Цири щеше да стане моя жена — мислеше си Кистрин от Верден. — И тогава аз щях да стана херцог на Цинтра и според обичая — наследник на трона… И естествено, щях да загина като Каланте. Ох, добре, че избяга от мен още като дете.“
„Нито за миг не съм вярвал в разказите за великата любов от пръв поглед — мислеше си Шилард Фиц-Естерлен. — Нито за миг. Само че Емхир се жени за това момиче. Отхвърля възможността за помиряване с князете и вместо нилфгардска княгиня взема за жена Цирила от Цинтра. Защо? За да завладее някаква малка, нищо и никаква държавица, половината от която, ако не и повече, и без това щеше да присъедини към империята чрез преговори? За да завладее устието на Яруга, което и без това вече се намира във владение на съвместните нилфгардско-новиградско-ковирски компании за морска търговия?
Нищо не разбирам от тия държавни интереси, нищичко.
Изглежда, скриват от мен някои неща.“
„Магьосничките — помисли си Дийкстра. — Всичко това са магьоснически фокуси. Какво пък. Явно е било писано Цири да стане кралица на Цинтра, жена на Емхир и императрица на Нилфгард. Явно това иска предопределението.“