— Знам — излая Цири, без да обръща внимание на успокоителното шъткане на Йенефер. — Вилгефорц ми разясни това! Готвейки се да ми напъха стъклена спринцовка между краката. Ако в това се състои моето предопределение, то покорно благодаря!
Тъмните очи на Филипа Ейлхарт се изпълниха със студен гняв. Но заговори не тя. Заговори Шеала де Танкарвил.
— Имаш още много да учиш, дете — каза тя, загръщайки се с боата от лисича кожа. — От много неща, както виждам и чувам, ще ти се наложи да се отучваш сама или с чужда помощ. Напоследък си насъбрала множество вредни знания, несъмнено си изпитала злото на свой гръб и си се поучила от това. Сега, в своето детинско упорство, отказваш да видиш доброто, отхвърляш добрите намерения. Наостряш игли като таралеж, неспособна да видиш онези, които ги е грижа за твоето благо. Съскаш и вадиш нокти като диво коте и не ни оставяш избор. Ще се наложи да те хванем за шията. И ще направим това, без да се бавим нито минута. Защото ние сме по-стари от теб и по-мъдри от теб и знаем всичко за това, което е било и което е, знаем много и за онова, което ще бъде. Ще те хванем за шията, коте, за да може някога, когато вече си опитна и мъдра котка, да седнеш на тази маса, тук, заедно с нас. Една от нас. Не! Нито дума! Не си и помисляй да си отваряш устата, когато говори Шеала де Танкарвил!
Гласът на ковирската магьосница, рязък и пронизващ като стържещ по желязо нож, изведнъж увисна над масата. Не само Цири потрепери — леко трепнаха и се присвиха дори и другите магички от Ложата, може би с изключение на Филипа, Францеска и Асире. И Йенефер.
— Ти беше права — продължи Шеала, увивайки се с боата, — предполагайки, че си повикана в Монтекалво, за да узнаеш съдбата си. Не си права в предположението си, че си нищо. Защото ти си всичко, ти си бъдещето на света. В настоящия момент, разбира се, ти не знаеш и не разбираш това. В настоящия момент не си нищо повече от настръхнало и съскащо коте, дете, преживяло травмиращи събития, във всяко от които вижда Емхир вар Емрейс или Вилгефорц с осеменител в ръка. И е напълно безсмислено сега, в този момент, някой да се опитва да ти обяснява, че грешиш, че става въпрос за твоето благо и благото на света. Ще дойде времето и на такива обяснения. Някога. Но сега ти така или иначе няма да поискаш да чуеш гласа на здравия разум, сега срещу всеки наш аргумент ще търсиш ответен удар във вид на детинско упорство и шумно ожесточение. Поради тази причина сега просто ще бъдеш хваната за врата. Приключих. Съобщи й какво я очаква, Филипа.
Цири седеше неподвижно, поглаждайки главите на сфинксовете, с които бяха украсени подлакътниците на креслото.
— Ще дойдеш с мен и Шеала в Ковир, в Понт Ванис, лятната столица на кралството — прекъсна тягостната тишина госпожа Совата. — Тъй като вече не си никаква Цирила от Цинтра, на аудиенцията ще бъдеш представена като послушница, изучаваща магията, наша подопечна. На аудиенцията ще се запознаеш с много мъдър крал, Естерад Тисен, с истинска кралска кръв. Ще се запознаеш със съпругата му, кралица Зулейка, личност с невероятна благородност и доброта. Ще се запознаеш и със сина на кралското семейство, принц Танкред.
На Цири, която започна да разбира за какво става въпрос, ченето й увисна. Това не убягна от вниманието на госпожа Совата.
— Да — кимна тя. — Преди всичко си длъжна да направиш добро впечатление на принц Танкред. Защото ще станеш негова наложница и ще му родиш дете.
След дълго мълчание Филипа продължи:
— Ако все още беше Цирила от Цинтра, ако все още беше дъщеря на Павета и внучка на Каланте, щяхме да те направим законна съпруга на Танкред. Първо принцеса, а след това — кралица на Ковир и Повие. Уви, за най-голямо съжаление съдбата те лиши от всичко. Включително и от бъдеще. Ще бъдеш само любовница на Танкред. Фаворитка.
— Не само фиктивно, но и официално — вметна Шеала. — Защото ще се постараем фактически да се ползваш със статуса на принцеса, а после може би дори кралица. Разбира се, ще е необходима твоята помощ и добра воля. Трябва да се държиш така, че Танкред винаги да иска да те вижда до себе си. Денем и нощем. Ще те научим как да подклаждаш такова желание. Но от теб зависи дали обучението няма да е напразно.
— Общо взето това са дреболии — каза госпожа Совата. — Важното е колкото се може по-скоро да забременееш от Танкред.
— То се знае — промърмори Цири.
— Ложата ще се погрижи за бъдещето и положението на вашето дете. — Филипа продължаваше да я гледа с тъмните си очи. — Трябва да знаеш, че става въпрос за наистина сериозни неща. Впрочем, и ти ще участваш в тях — веднага след раждането на детето ще започнеш да участваш в нашите събрания. Ще набираш опит. Защото ти, макар и в момента по-скоро да не осъзнаваш това, си една от нас.