— На остров Танед — Цири преодоля съпротивата на свитото си гърло — вие ме нарекохте чудовище, госпожо Сова. — А днес ми казвате, че съм една от вас.
— В това няма никакво противоречие — разнесе се мелодичният като ромолене на ручей глас на Енид ан Глеана, Маргаритката от Долината. — Всички ние сме чудовища, me luned. Всяка по свой начин. Не е ли така, госпожо Сова?
Филипа сви рамене.
— Ще замаскираме с илюзия неприятния белег на лицето — обади се отново Шеала, машинално пощипвайки боата. — Ще изглеждаш прекрасно и загадъчно, а Танкред Тисен просто ще си изгуби ума по теб. Ще трябва да ти измислим име и легенда. Разбира се, Цирила е красиво име и не чак толкова рядко, че да се отказваш от него заради запазване на инкогнито. Но се нуждаеш от фамилия. Няма да имам нищо против, ако решиш да избереш моята.
— Или моята — каза госпожа Совата, усмихвайки се с крайчетата на устните си. — Цирила Ейлхарт също звучи добре.
— Името й звучи добре с всякакви допълнения — зазвънтя отново като сребърни камбанки гласът на Маргаритката от Долината. — И всяка от нас би искала да има дъщеря като теб, Zireael, лястовичке с очите на сокол, кръв от кръвта и плът от плътта на Лара Дорен. Всяка от нас би пожертвала всичко, дори тази Ложа, дори съдбата на кралства или на целия свят, за да имаме дъщеря като теб. Но това е невъзможно. Знаем, че е невъзможно. Затова толкова завиждаме на Йенефер.
— Благодаря ви, госпожо Филипа — обади се след кратко мълчание Цири, стискайки с пръсти главите на сфинксовете. — Поласкана съм също и от предложението да нося фамилията Танкарвил. Но тъй като се получава, че фамилията е единственото, което в случая зависи от мен и моя избор, единственото, което не ми натрапват, съм принудена да ви благодаря и да си избера сама фамилията. Искам да се наричам Цири от Венгерберг, дъщеря на Йенефер.
— Ха! — усмихна се, показвайки белите си зъби, една чернокоса магьосница, която, както Цири се досети, беше Сабрина Глевисиг от Каедвен. — Танкред Тисен ще бъде пълен идиот, ако не поиска да се свърже в морганатичен брак с нея. Ако позволи вместо нея да му пробутат за жена някаква сапунена принцеса, ще бъде глупак и слепец, неспособен да разпознае диамант сред купчина стъкълца. Поздравявам те, Йена. И ти завиждам. А ти знаеш колко искрена може да е завистта ми.
Йенефер благодари с навеждане на главата. Не се усмихна.
— И така, всичко е изяснено — каза Филипа.
— Не — отвърна Цири.
Францеска Финдабаир прихна в шепата си. Шеала де Танкарвил вдигна глава, а лицето й се вкамени по начин, който не предвещаваше нищо добро.
— Трябва да обмисля всичко — заяви Цири. — Да поразсъждавам. Да подредя нещата вътре в себе си. На спокойствие. Когато направя това, ще се върна тук, в Монтекалво. Ще се изправя пред вас. И ще ви кажа какво съм решила.
Шеала помръдна устни така, сякаш в устата й се беше озовало нещо, което незабавно трябва да изплюе, но премълча.
— Разбрахме се да се видим с вещера Гералт в Ривия — вирна глава Цири. — Обещах му, че ще се срещна с него там и ще отведа Йенефер. Ще удържа обещанието си, независимо дали с ваше съгласие, или без него. Присъстващата тук госпожа Рита знае, че когато става въпрос за Гералт, винаги ще намеря пролука в стената.
Маргарита Льоантил се усмихна и кимна.
— Трябва да поговоря с Гералт. Да се простя с него. И да му призная, че беше прав. Когато си тръгвахме от замъка Стига, оставяйки трупове след себе си, попитах Гералт дали това вече е краят, победихме ли злото, възтържествува ли доброто. А той само се усмихна странно и тъжно. Мислех си, че това е от умора, заради това, че погребахме всичките му приятели там, в замъка Стига. Но сега разбирам какво е означавала усмивката му. Това е била усмивка на съжаление към едно дете, мислещо, че прерязването на гърлата на Вилгефорц и Бонхарт означава тържество на доброто над злото. Непременно трябва да му кажа, че съм поумняла и съм го разбрала. Непременно трябва да му го кажа.
Трябва да го убедя, че има принципна разлика между това, което смятате да направите с мен, и онова, което смяташе да направи с мен с, помощта на стъклен осеменител Вилгефорц. Трябва да се опитам да му обясня, че има разлика между замъка Монтекалво и замъка Стига, макар че и Вилгефорц се грижеше за благото на света, както и вие, благородни госпожи.
Знам, че ще ми бъде трудно да убедя в това стар вълк като Гералт. Той ще ми каже, че съм сополанка, че е лесно да бъда излъгана с престорено благородство, че всички разговори за предопределението и благото на света са глупави фрази. Но аз съм длъжна да се опитам. Много е важно той да разбере и одобри това. Важно е включително и за вас.