— Предлагам да пием и да сменим темата — каза Гералт с мила усмивка и взе чашата си.
— О, така, така — отговориха в един глас Лютичето и Золтан.
Вирсинг сервира трето, а после и четвърто плато с охлюви. Без да забравя за хляба и водката. Компанията вече се беше понаситила на храната, така че нямаше нищо чудно, че тостовете зачестиха. Нямаше нищо чудно и че в разговорите започна да се вмъква все повече философия.
— Злото, с което се борех — повтори вещерът, — беше породено от действията на Хаоса, стремящ се да наруши Реда. Защото там, където се шири Злото, не може да се възцари Редът; всичко, изградено от Реда, ще рухне, няма да устои. Огънят на мъдростта и пламъкът на надеждата, вместо да пламнат, ще угаснат. Ще се спусне мрак. И в мрака ще има зъби, кости и кръв.
Ярпен Зигрин поглади брадата си, омазнена от изтичащото от охлювите чесново масло.
— Много добре казано, вещерю — съгласи се той. — Но както е казала младата Керо на крал Вриданек при първата им среща, „… хубаво нещо, обаче има ли някакво практическо приложение?“.
Вещерът не се усмихна.
— Причините за съществуването на вещерите са под съмнение, тъй като борбата между Доброто и Злото сега се води на друго полесражение и по съвсем различен начин. Злото престана да бъде хаотично. Престана да бъде сляпа и стихийна сила, против която би трябвало да се изправи вещерът, мутант, също толкова хаотичен и смъртоносен като самото Зло. Сега злото се управлява от закони — защото законите му служат. То действа в съответствие със сключените мирни договори, защото за него е било помислено при сключването на тези договори…
— Видял си преселниците, които прогонват на юг — сети се Золтан Чивай.
— И не само — сериозно добави Лютичето. — Не само това.
— Е, и какво? — Ярпен Зигрин седна по-удобно, сложи ръце на корема си. — Всеки е видял нещо. Всеки нещо го е жегнало, всеки е губил апетита си за по-кратко или по-дълго време. Или съня си. Така е, така е било и ще бъде. Повече философия от това не можеш да извлечеш, както и още охлюви от тези черупки. Просто защото няма повече. Какво не ти харесва, вещерю? Промените, които се извършват в света? Развитието? Прогресът?
— Възможно е.
Ярпен мълча дълго, гледайки вещера изпод гъстите си вежди.
— Прогресът е като стадо свине — каза той най-накрая. — Така трябва да се гледа на него и така трябва да се оценява. Като стадо свине, бродещи из кочината и двора. Фактът на съществуването на стадото носи изгода на селското стопанство. Има джолани, има салам, има сланина, има пача. Накратко — има полза. А на всички им се повръща, защото навсякъде е пълно с лайна.
Известно време всички мълчаха, обмисляйки и претегляйки тези сериозни въпроси и проблеми.
— Да пием — каза най-накрая Лютичето.
Никой не възрази.
— Прогресът в по-голямата си част ще се състои в разсейване на мрака — обади се в тишината Ярпен Зигрин. — Мракът ще отстъпи пред светлината. Не веднага. И със сигурност не без борба.
Гледайки през прозореца, Гералт се усмихна на собствените си мисли и мечти.
— Мракът, за който говориш — каза той, — е състояние на духа, не на материята. За борбата с нещо такова е необходимо да се отгледат съвсем различни вещери. И сега е моментът да се сложи началото.
— Да се започне преквалифициране? Това ли имаш предвид?
— Съвсем не това. Мен лично вещерството повече не ме интересува. Преминавам в заслужен отдих.
— Да, бе!
— Говоря напълно сериозно. Приключих с вещерството!
Настъпи дълга тишина, прекъсвана само от яростното мяукане на котетата, които се драскаха и хапеха под масата, верни на законите на своя род, според които играта без болка не е забавна.
— Приключил си с вещерството? — повтори провлачено най-накрая Ярпен Зигрин. — Ха! Както е казал крал Дезмод, когато го хванали да мами на карти: „И аз не знам какво да мисля за това.“ Но може да се подозира най-лошото. Лютиче, ти пътешестваш с него, много разговаряте. Наблюдават ли се у него някакви признаци на параноя?
— Добре, добре. — Гералт запази каменно изражение. — „Шегата настрана“, както е казал крал Дезмод, когато насред пиршеството гостите му започнали да заспиват и умират. Казах всичко, което исках да казвам. А сега да пристъпим към дела.
Той свали меча от облегалката на стола.
— Това е твоят сихил, Золтан Чивай. Връщам ти го с благодарност и поклон. Добре ми служи. Помогна ми. Спаси живота на мнозина. И отне живота на мнозина.
— Вещерю… — Джуджето вдигна ръка в отбранителен жест. — Мечът е твой. Не съм ти го давал на заем, подарих ти го. Подаръците…