— Успокойте се, мадам — каза той кротко. — Не трябва да се страхувате от мен. Няма да ви сторя нищо лошо. И не се плашете, като чуете името ми. Казвам се Ласитър.
Той все още държеше предвидливо ръката си на устата й. Тя трепна конвулсивно, разтвори още по-широко очите си и изкрещя сподавено под ръката му.
Той я стисна още по-здраво.
— Моля ви, мисис ван Кърк, изпълнете желанието ми и се дръжте съвсем спокойно. Няма да ви се случи нищо неприятно. Заклевам се. Обещавате ли да не крещите? Само тогава ще ви пусна!
Естер първо поклати глава. След това кимна, доколкото й позволяваше здравата му хватка.
Той я пусна, но бе готов да заглуши моментално един евентуален крясък.
Но това не бе нужно. Изведнъж тя се отпусна. Бе преодоляла страха си изненадващо бързо.
— Вие сте убили брат ми Джоузеф — промълви Естер развълнувано. — Как мога да не се страхувам от вас! — тя сложи отново ръце на лицето си и се наведе напред. Раменете й трепереха. — Как изобщо влязохте тук? — изхлипа тя. — Мъжът ми каза, че сте затворен.
— Избягах — каза той с тих глас. — Росман искаше да ме заведе при съпруга ви. Вероятно той щеше да иска нещо от мен. Тогава успях да надхитря Росман и неговите партнъори. Не чухте ли врявата в града? Всички ме търсят трескаво. Единственият ми шанс бе тази къща. Никога няма да се усъмнят, че съм тук.
Тя отново свали ръцете си. Сега се владееше напълно.
— Искате да ме използувате за заложница? — попита Естер. — Вярно ли е?
Той се засмя:
— Аз не се бия срещу жени, мисис ван Кърк.
— Какво тогава искате?
— Първо, едно сигурно скривалище — отговори той. — А може би ще успея да ви убедя в истината. Не съм убил брат ви Джоузеф. Бърк Мортън хвърли ножа. Всичко доказва, че той уби Джоузеф напълно умишлено. Мисля, че това бе хладнокръвно, предварително замислено убийство.
По мокрото й лице се изписа силна уплаха. Ласитър имаше чувството, че е стигнала до отговора на въпроса, над който тя самата дълго бе размишлявала. Въпрос, който започна да я измъчва отново.
Иначе щеше да реагира със спонтанна съпротива и щеше да приеме това чудовищно обвинение като лъжа.
Но Естер остана спокойна. Ласитър така и очакваше.
— Това е безсмислица — каза тя. — За какво му е трябвало на Мортън да прави това! Имаш ли обяснение?
— О, да, мадам, имам. Или още не знаете, че и вашият брат Ейрън също е убит? Вчера вечерта, когато братът и сестрата Кели са му били на гости. Но съм твърдо убеден, че това е станало тази нощ.
Тя го гледаше уплашено и същевременно заинтригувано. Беше наясно със смисъла на неговите думи. Не искаше да повярва. Всичко в нея се противопоставяше на действителността.
Естер протегна ръцете си, сякаш се съпротивляваше.
— Не! Не ви вярвам, Ласитър! Вие сте един проклет и жалък лъжец. Кой би трябвало да бъде заинтересуван от това?
Ласитър продължи неумолимо нататък.
— Вашият съпруг, мисис ван Кърк!
Естер подскочи, но успя да се овладее изненадващо бързо. За него това бе нов знак, че тя самата си е направила такива заключения.
— Вие сте луд, Ласитър! — изсъска тя ледено. — Вие сте един дявол. Представяте се за невинно ангелче, а същевременно искате да сторите зло на семейството ми. Вие сте направо един дяволски кучи син!
— Бяха ли богати братята ви? — попита Ласитър делово. — Оставиха ли голямо наследство?
— Вие мислите, че Маркус е искал по този начин да се добере до богатството им?
— Само ако е имало такова.
— Да, има. И според закона аз съм пълноправната наследница. Следователно никой друг освен мен не е заинтересуван толкова много от убиването им. Чувате ли, Ласитър! В багажа на брата и сестрата са намерени 20 000 долара. Точно толкова, колкото са откраднати от Ейрън. Това не е ли достатъчно доказателство?
— Щом ви задоволява, мадам.
— Да, задоволява ме — изрече тя нервно. — Защо не прехвърлите вината за убийствата на мен? В края на краищата така излиза.
Той искаше да отговори, но не можа. Вратата се отвори с трясък и се блъсна в стената.
Ласитър отскочи встрани. Неговият „Уинчестър“ политна високо. Същевременно той се приведе.
Трима мъже стояха в рамката на вратата.
Те държаха револвери в ръцете си и викаха нещо високо. Думите им не се разбираха. Заглушаваше ги трясъкът и плющенето на изстрелите.
Може би викаха на Ласитър да се предаде. Но неговата бърза реакция направи валиден само един глас, този на оръжията.
Едновременно два куршума одраскаха и без това разраненото тяло на Ласитър. Другите изстрели прелетяха покрай него.
Коленичил, той изпразни завоювания „Уинчестър“. С поразяваща бързина.
Отново бе улучен. Ласитър изрева и се претърколи по килима. Изглеждаше, сякаш е тежко ранен. Но това бе пак драскотина.