Със стиснати зъби Ласитър изпрати последните си куршуми и видя как тримата мъже се свлякоха накуп, поразени от неговите изстрели. При това двама от тях нададоха пронизителни викове, преди да се строполят окончателно.
Ехото от изстрелите още се носеше из къщата. Чак сега Ласитър забеляза, че по лицето му тече кръв. Главата му бучеше и тътнеше бясно.
Всичко пред очите му се въртеше. Обземаше го слабост. Не бе усетил как в разгара на сражението един изстрел го бе засегнал в главата.
И отново някой се появи на вратата. Ласитър виждаше смътно мъжа, но успя да забележи, че е добре облечен. Това трябваше да е самият Маркус ван Кърк.
Ласитър просто падна върху килима и се изпъна. Защо имаше кръв по лицето си? Той затаи дъх. Не трепваше. Трябваше да изглежда като мъртъв. Само така съдбата можеше да го помилва за по-дълго време.
Той бе много изтощен, за да може да се съпротивлява. Освен това оръжието му бе празно. Преди да успее да извади двата револвера, ван Кърк щеше да го застреля.
Ласитър чу стъпки, ван Кърк застана до него и го срита с ботуш.
Заболя го, но Ласитър остана ням и неподвижен.
— Убили са го най-после, копелето! — чу той ръмженето на ван Кърк. След това чу и въпроса:
— Естер, добре ли си?
— Да, всичко е наред, Маркус. Бях ужасно изплашена. Той се появи така внезапно в стаята ми.
— Така си и помислих — избоботи той. — Чух няколко мъже да говорят за една смешна случка при онова старо дърво. Реших да проверя още веднъж. И там ме обзе правилно съмнение.
— Щастлива съм, че дойде, Маркус.
— Какво искаше той от теб? Отдавна ли е тук?
— Не, отпреди малко. Разказваше ми, че бил невинен. Не бил убил Джоузеф. Мисля, че искаше аз да се застъпя за него пред тебе.
— Това вече не е нужно. Той получи, каквото заслужаваше. Кой тогава е убил Джоузеф?
— Не каза нищо.
Бученето вече бе спряло в ушите на Ласитър. Той чуваше добре какво говорят двамата помежду си.
Жената бе предпазлива. Трябваше да помисли. Беше си изработила определена тактика. В такъв случай думите на Ласитър не бяха хвърлени на вятъра.
— Жалко, че е мъртъв — каза ван Кърк. — Щеше да е по-добре, ако го видех с въжето около врата.
— Това вече не е от значение — каза тя провлачено.
— Имаш право, скъпа — отговори. — Какъв дявол само. Добре, че най-сетне е мъртъв. Между другото той уби вече петима от хората ми. Двама в двора на затвора и трима — тук. Ласитър обезвреди почти всички мъже в града. Росман и единият му по-мощник са ранени. Бърк Мортън е със счупен глезен и засега е извън строя. Жалко, с удоволствие бих му задал няколко въпроса. Макс мислеше, че той е таен агент на правителството. Онези кучета във Вашингтон стават все по-внимателни.
— И какво от това? Остави — каза Естер. — Нали няма от какво да се страхуваш, Маркус. Та ти си един верен на закона гражданин.
— Вярно е. Въпреки това не гледат с добро око на тези институции, които искат да се намесят тук. Ние сме достатъчно силни, за да се грижим сами за реда.
По стълбите се чуха тежки стъпки.
— Ей, бос! — извика шериф Росман. — Къде се криете?
Ласитър разпозна дрезгавия глас на плешивия пазител на закона. Той не беше сам. Това се разбираше по стъпките. След няколко секунди щяха да влязат в стаята.
Ласитър нямаше нито миг за губене. Не можеше да продължава да играе ролята на мъртвец, когато е наблюдаван от толкова много хора.
Той премигна и с един поглед прецени цялата обстановка.
Ван Кърк стоеше на три крачки от него, до фотьойла на жена си, и гледаше към вратата.
— В стаята на Естер съм, Макс — извика той. — Убихме копелето, но за жалост отново има няколко жертви. Ела и виж сам.
Ласитър не се колеба дълго. Той скочи така внезапно, че ван Кърк и неговата жена нададоха викове на изненада. Ван Кърк посегна към револвера си, но Ласитър вече се носеше със скок към него.
Достигна го, преди да е успял да извади пистолета си. Удари го с ремингтъна странично в главата.
Ван Кърк политна назад. Той беше зашеметен, но въпреки това се опитваше да вдигне колта си.
Ласитър действуваше бързо и неумолимо. Ван Кърк бе невероятно здрав мъж и затова го удари повторно с револвера си. Чак тогава бандитският бос замъгли очи.
Естер ван Кърк бе като парализирана. Тя дори не викаше. Ласитър забеляза това едва накрая.
Вече бе минал зад гърба на изпадналия в безсъзнание и преди той да се строполи на земята, го прихвана с лявата си ръка през гърлото.
В отворената врата се появи шерифът. Няколкото мъже зад него изреваха диво, когато видяха в какво положение се намира техният бос.