— Несправедливо ме обвиняваш, Джеси.
— Не започвай отново с лъжите си! Давам ти последен срок. Изчезвай най-после!
— Внимавай с Ласитър, Джеси!
— Остави тази грижа на мен!
Пет минути по-късно Маркус ван Кърк се изтегли окончателно заедно с бандата си. Ласитър стоеше все още при двамата Кели. Рут, изглежда, вече се бе отърсила от страха си. Но Дъглас не бе дошъл на себе си. През цялото време той стоеше блед и с напрегнато лице.
Стройна женска фигура пристъпи на фона на лунната светлина. Ласитър я виждаше за първи път. Бе впечатляваща. Имаше дълги руси коси с цвят на узряла пшеница. Падаха като пухена наметка върху раменете й, които непринудено се разкриваха пред погледа.
Ласитър усети, че Джеси има огнена кръв.
Тя излъчваше едновременно нежност и тайнствена застрашителност, една необузданост, която необяснимо го привличаше!
Ласитър бе чувал за Ранчото на бегълците. Но къде се намира то, Бригада Седем не можеше да открие и до ден-днешен. Имаше многобройни предположения и догадки, но никакви доказателства.
Тайната около Ранчото на бегълците започваше да се разбулва.
Джеси го оглеждаше изпитателно. Не сдържаше чувствата си. Погледът й бе изключително проницателен. Тя бе повече от темпераментна. Ласитър предчувствуваше, че тук ще преживее още нещо.
— Значи ти си мъжът, дръзнал да внесе неспокойствие в Бъфало — започна разговора Джеси. — Казваш се Ласитър…
Той кимна.
— Така, вече си знаем имената, Джеси.
— Шерман — каза тя. — Джеси Шерман. Говори ли ти нещо това име? Имам предвид Сам Шерман, а не Джеси.
— Съжалявам. Нов съм по тези места.
— Какво те доведе в Бъфало, Ласитър?
Тя отправяше своите въпроси изключително прецизно. Явно знаеше точно какво иска. Интересна жена.
— Божията воля — каза Ласитър. — Това е всичко. Нищо друго.
Тя посочи с поглед двамата Кели.
— Не си ли ги познавал преди?
— Защо мислиш така?
— Защото намирам за странно, че си се намесил. Бърк Мортън е убил с юмруците си не един мъж, дръзнал да се намеси в неговите работи.
— Добре си информирана.
— Това не е проблем. Имам шпиони навсякъде. Иначе нямаше да дойда, за да те екзекутирам. Бяхме на път за града.
— Наистина ли искаш да ме екзекутираш?
— Враговете на ван Кърк са и мои врагове.
— Изглежда, страхотно ми върви. И на моите млади приятели също. Според слуховете, те са убили девера на ван Кърк, Ейрън, а на моята съвест лежи другият му девер, Джоузеф Спърк. Това е една противна история, в която попаднах и аз. Но предполагам, че вече знаеш.
— Всичко — отговори тя. — Маркус ван Кърк е едно безскрупулно куче. Но според мен този път е прекалил. Винаги съм вярвала, че все някога ще направи фатална грешка.
Джеси го огледа внимателно от главата до петите. След това продължи тихо:
— Така както те гледам, мисля, че този път наистина е сгрешил. Но той е бил принуден да действа така прибързано. В момента се намира във финансови затруднения. Работите му не вървят особено добре.
— Що за работи са това?
— Както е известно, той е търговец на стоки. Притежава няколко товарни влака. Припечелва добре, но за него това са само трохи. Ван Кърк е много предприемчив. Един ден ще се издигне високо. За това той действа с всички средства. Дори минава през трупове. А сега разкажете как се озовахте тук. Още не знам историята. Отлъчен сте от закона или е станало нещо друго?
Ласитър й разказа накратко. Той видя как тя няколко пъти кимна с глава. Очите й блестяха.
Това много му харесваше, особено на лунната светлина.
— Историята ми допадна — каза тя, когато той свърши. — Ти наистина си луда глава, Ласитър. Ако желаеш, можеш да работиш за мен. Аз търся хора като теб.
— И каква ще бъде работата?
— Такава, каквато ти приляга — изрече тя. — Притежавам едно ранчо. Всъщност то все още принадлежи на баща ми, но той лежи в затвора във форт Смит. Осъден е на двадесет години. Но аз съм уверена, че скоро ще го освободят.
— В какво се беше забъркал? — попита Ласитър.
— Организирани кражби на добитък, някой и друг обир на пощенски конвои и банки. Търговия на уиски с индианците. За щастие не можеха да го обвинят в нито едно убийство. Иначе щяха да го обесят. Сигурно вече си чувал колко е твърд този съдия Айзек Паркър. Изобщо е неотстъпчив, щом става дума за бесене.
— А ти естествено считаш баща си за невинен — каза той с неприкрит сарказъм. — И ако съм разбрал всичко правилно, то и ван Кърк е замесен в историята.
Лицето й се разкриви в злобна гримаса.
— Ван Кърк изпрати баща ми на заточение — изсъска тя. — А баща ми го скри от съда, когато го разпитваха. Татко бе призовал именно ван Кърк за свой свидетел. Той трябваше да потвърди, че му е бил гост по време на последния банков обир в Симейрон. Тогава обвинението щеше да се провали по всички пунктове. Но Маркус ван Кърк не благоволи да се яви пред съда. Оказа се голям дявол. Баща ми е осъден за престъпления, които в действителност извърши самият ван Кърк. Но днес е вече трудно да бъде доказано. Ако аз успея да го направя, ще има нов процес срещу татко и той ще получи значително по-малка присъда. Така поне твърди адвокатът.