— И сега се мъчиш да поставиш ван Кърк на колене.
— Това ще бъде много трудно, но аз ще се боря на всяка цена и ще опитам всичко, за да помогна на баща си. Сега съм се заловила с друго средство, но за него ще ти разкажа, след като се опознаем по-отблизо. Първо трябва да знам дали мога да ти имам абсолютно доверие. Ще дойдеш ли с мен в ранчото?
— Какво ще стане с тях двамата? — Ласитър погледна брата и сестрата Кели.
— Могат да дойдат с нас, ако желаят.
Като чуха думите й, Рут и Дъглас се усмихнаха доволни.
— Трябва да знам още нещо — рече Ласитър. — Само от ранчото си ли живееш, или се занимаваш с още някакъв допълнителен бизнес като някои в тази страна?
— И ако се окажа престъпничка, Ласитър? Тогава какво?
— Сега разбирам — промърмори той и кимна с глава. — Аз самият не съм ангел. Но досега не съм влизал в конфликт със закона. Най-добре се живее по този начин. Така се избягва опасността да дишаш застоял въздух много години.
— Ти няма да влезеш в конфликт със закона — каза Джеси категорично. — Или не си видял какво е станало с Макс Росман? Чиста гавра е такъв като него да носи шерифска значка. Носи се слух, че има обяви за залавянето му в повечето щати. Разбира се, под съвсем друго име.
— Така си и мислех.
— Такъв можеш да го убиеш спокойно. За главата му сигурно ще получиш тлъста награда.
— Не е по моя вкус.
— Аз също не те считам за такъв. Точно обратното — струва ми се, че и ти сам не можеш да се оправиш. Ние двамата можем да станем съвсем порядъчен екип. Добре стана, че се срещнахме. Е, идвай с мен в моето ранчо. Там тримата ще бъдете в безопасност и най-после ще можете да си отдъхнете от вашите приключения. Май не си спал цяла вечност, Ласитър.
— Само два дена — отвърна той сухо. — Мога да издържа още.
— Вярвам ти. А сега оседлайте конете си. Най-късно до половин час искам да сме опразнили долината. В ранчото ни чака още работа. Оттук нататък трябва непрекъснато да внимаваме за евентуално нападение от ван Кърк.
— Едва ли ще посмее още веднъж. Стига му кървавият данък, който неговата банда трябваше да плати днес.
— Той става толкова по-опасен, колкото по-зле е ударен, Ласитър. Не трябва никога да подценяваш този човек. Мисля, че вече си го усетил на свой гръб.
— И така може да се каже.
Той й кимна и след това заедно с двамата Кели започнаха да оседлават конете и да товарят мулетата.
След по-малко от половин час започна ездата през планините. Ласитър изгаряше от нетърпение.
Дали наистина се касаеше за тъй нареченото Ранчо на бегълците, в което неведнъж бяха отвличани заложници?
Не беше сигурно, тъй като в много ранчета в тази индианска земя прибираха бягащи от закона хора и ги караха да работят за собствениците, като им плащаха малко пари и им предлагаха убежище.
Ласитър бе в напрежение. Какво ли го очакваше?
6.
Ранчото бе построено преди около три или четири години. Всичко се намираше все още в първоначалното си състояние, много от нещата в него не бяха изобщо променени. То приличаше по-скоро на някакво учреждение. За Ласитър бе ясно, че то служи единствено за маскировка. Досега бе забелязал само няколко малки стада биволи.
Те пристигнаха тук тъкмо по изгрев слънце. Двадесет мъже съпровождаха Джеси Шерман. Около стотина коне се разхождаха на воля в заграждението и на ливадата.
Имаше само една жилищна постройка, обор и навес, където се сместваше ковачницата на ранчото, една барака с обща спалня и една по-мъничка барака с надпис „Салон“.
Тук имаше също и момичета, както скоро Ласитър щеше да забележи. Повечето от тях се намираха дори и сега, на разсъмване, в заведението, чиято врата бе широко отворена, така че да се вижда добре задимената вътрешна зала.
Няколко мъже лежаха на открито и изтрезняваха. Други седяха вътре на масата и чакаха да им се сервира закуската. В цялото ранчо цареше активен живот и движение. На зазоряване тук бе много по-оживено, отколкото в който и да е било град.
Това в действителност не беше ранчо, а по-скоро убежище на хора извън закона и разбойници. От салона излязоха първите любопитни. Те искаха да видят кого е довела шефката тук.