С властен глас той се провикна да му донесат кафе. Рут Кели се стрелна веднага, донесе голяма чаша с кафе и постави захарницата до нея.
Тя искаше да се отдалечи, но Финигън вече я бе обгърнал през талията и я привлече към себе си.
— Я, какво имаме тук?
Вече я беше сложил на коленете си. Той я погали и тя се усмири. Бе привикнала към това. А този не беше такъв безогледен грубиян като Бърк Мортън, който почти я смачка с огромните си лапи.
Не, този Флойд Финигън имаше наистина добри маниери дори когато бе малко по-настоятелен с бързите си пръсти. Освен това изглеждаше чудесно.
— Е, сладурче, откъде дойде? — попита Финигън, смеейки се.
— Откъдето дойде и Ласитър — обясни тя нахакано. — И брат ми Дъглас също пристигна с нас.
— Те са нашумялата двойка Кели — измънка господарката на Ранчото на бегълците. — Сигурно вече си чувал за тях, Флойд.
На нея й бе трудно да отклони разговора и мислите на Финигън в друга посока. Тя се почувствува по-леко, тъй като Флойд се интересуваше повече от Рут Кели, отколкото от Ласитър.
Финигън се вгледа още по-внимателно в червенокосото момиче.
— Опитахте ли да оберете Маркус ван Кърк? — попита той малко смутен. — Май не ви се е удало, а?
— Обвинени сме в убийството на Ейрън Спърк — каза Рут Кели. — Това е деверът на ван Кърк, който живееше в Ростон.
— Интересно. Обаче вие, естествено, не сте го направили — ухили се подигравателно Финигън.
— Ван Кърк отново е замислил една голяма мръсотия — каза Джеси. — Ласитър е обвинен в убийството на Джоузеф Спърк. Още преди да се осъзнаят, са били тикнати в затвора на шерифа Макс.
— И ти си ги измъкнала, Джеси?
— Това бе намерението ми, но тримата вече бяха избягали. Пристигнах тъкмо навреме, точно когато отново щяха да заловят Ласитър.
— Сигурно си имала възможност да поопушиш своя смъртен враг ван Кърк, а, Джеси — рече той сухо.
Тя поклати сериозно глава.
— Знаеш добре, че не ми се е наложило, Флойд. Когато пристигнахме, Ласитър вече ги бе подредил добре. Предадоха се много бързо, след като се появих с двадесет мъже. Разреших им да се оттеглят свободно.
— Това може да се случи само на теб, Джеси — каза й той студено и се почука недвусмислено с показалеца по челото. — По дяволите, не можа ли да схванеш, че това е било една невероятна възможност да премахнеш завинаги нашия най-опасен съперник. Тогава щяхме да сме единствените господари в ничията земя, Джеси. Съдбата скоро едва ли ще ни поднесе такъв удобен случай.
Той глътна всичкото уиски на един дъх и след това отпи от горещото сладко кафе.
Финигън погледна над чашата си Ласитър. В неговия поглед се четеше неприкрита враждебност. Засмя се престорено, тъй като искаше да прикрие истинските си чувства.
— Това е една невероятно страшна история — каза той. — На теб ти е пределно ясно, че това означава открита война. Не трябва да се чудим, ако ван Кърк отвърне с мощен удар. Копелето винаги има по още няколко коза, за които ние нищо не знаем.
— Ще го посрещнем подготвени — рече тя живо.
— Ако се стигне до открито сражение тук, това няма да остане дълго време незабелязано — отвърна студено той. — А ние искахме на всяка цена да не привличаме вниманието върху нас. И на всичкото отгоре ти домъкваш един напълно непознат мъж в ранчото. Откъде да бъдем сигурни, че изобщо можем да му се доверим. Забрави ли какъв е залогът на играта, Джеси?
Рут Кели все още седеше върху коленете на Финигън. Тя тъкмо беше обгърнала с ръка врата му. С това му показваше, че е готова на всичко. Мъже като него бяха по вкуса й. Вероятно беше почувствувала, че вече не представляваше интерес за Ласитър.
— Рути, излез! — каза Джеси. — Това, което ще се каже тук, не е за твоите уши.
Червенокосото момиче искаше да стане веднага от Финигън, но той го задържа.
— Дали ще си отиде, или ще остане, определям аз! — сряза я той. — Тук никой не може да ми заповядва, Джеси. Ти също.
Това бе явна демонстрация на неговата мощ. Докато говореше, той гледаше победоносно Ласитър. С това искаше да му покаже кой тук е истинският бос.
Ласитър също си мислеше така.
Джеси очевидно се намираше в отбранителна позиция. Ласитър имаше чувството, че Финигън я държи в ръцете си.
Финигън притисна Рути към себе си и я целуна по устата. След това се засмя и леко я отблъсна.
— Така, миличка, това бе любовното ми обяснение. Довечера ще те посетя. Очаквам, че ще се подготвиш за мен особено добре. Сега можеш да си вървиш!
Той я тупна по стегнатия задник и я отпрати.
— Действително няма нужда тя да знае какво се планува тук — каза Финигън, след като Рут излезе. — Но това се отнася и за него, Джеси. Не ми се нрави, че си го вкарала вътре. Успя ли вече да му разкажеш какво всъщност става тук?