7.
Когато Ласитър дойде на себе си, лежеше с извити и вързани на гърба ръце.
Той повдигна глава. Навън трещяха изстрели и диво крещяха мъже. Без съмнение битката за Ранчото на бегълците се бе развихрила.
Джеси Шерман седеше вързана на един стол. Ласитър я забеляза едва когато с усилие завъртя главата си, доколкото му бе възможно. Роклята й бе разкъсана. По лицето й имаше драскотини и червени петна. Но погледът й излъчваше дива ярост.
— Само ако знаех! — стенеше тя. — Никога нямаше да имам нищо общо с този подъл мошеник.
Ласитър напрегна мускулите си, за да изпита здравината на въжетата, с които бе вързан. С едно усилие той успя да седне, но това бе всичко, което можеше да направи. По кожата си той чувстваше, че това, с което е завързан, са кожени ремъци. С такива неща обезвреждането на врага ставаше най-добре. Дори силите на здрав бик не биха стигнали да се разкъсат ремъците.
— Той ще те разстреля — трепереше Джеси. — Ще те убият някъде навън и ще изчезнеш безследно от лицето на земята, Финигън си е наумил, че си агент на правителството. Не можеш изобщо да го разубедиш. Наистина ли си такъв? Можеш спокойно да ми се довериш.
— Не — каза той. — Това са съвършени глупости. Самият Финигън не си вярва. Той вижда в мен само опасен съперник, тъй като ти си тръгнала за Бъфало, за да ме измъкнеш. В него явно се е породило съмнение. А сега кажи честно, Джеси. В действителност не си ли мислеше, че мъж като мен може да бъде твой добър съюзник?
Тя кимна раздразнено.
— Да, с тази тайна мисъл се хванах на играта. Имах намерение да те посветя във всичко. Не можех да предполагам, че Финигън ще действува толкова бързо.
Дивата стрелба навън утихна.
— Привържениците на Финигън са повече, отколкото предполагах — продължи тихо тя. — Той дълго се е готвил за този момент. Без аз да забележа. Сега всичко свърши. Няма да имам възможност да направя още нещо за моя беден татко. Той трябва да прекара остатъка от живота си в затвора. И ако успее да преживее тези двадесет години, ще бъде само един грохнал старец, една сянка, жалко подобие на самия себе си.
Джеси клатеше разочаровано глава. От дълбоката въздишка стегнатите й гърди се повдигнаха и отпуснаха.
— Къде са Рут и Молина? — попита Ласитър.
— Финигън ги заключи в мазето. Това е една дупка в земята, която се затваря с капак. Отгоре има часовой. Финигън е предвидлив звяр. Той мисли за всичко.
Навън вече не се стреляше.
Гласът на Финигън прозвуча високо и остро:
— Мисля, че всички виждате, че тук сега духа друг вятър! Петима вироглавци, които държаха много на Джеси, заплатиха за това с живота си. На останалите давам шанс за спасение. Мънроу! Какво мислиш за това? Мога ли да разчитам на теб? Тогава ще ви помилвам!
— Заклевам се! — викна Мънроу.
После Финигън изреди около двадесет имена. Всеки един лично му се закле. Какво друго можеха да направят! Трудно можеше да се пребориш с подобни престъпници. Щеше да е равносилно да си подпишеш сам смъртната присъда.
— Какво стана с отвличанията? — попита Ласитър. — Чия всъщност бе тази идея?
Джеси Шерман се засмя отчаяно.
— Това важно ли е сега? Идеята не беше моя, повярвай ми. Но аз я приведох в изпълнение. Не беше лош замисълът да притиснем по този начин властите.
— Изнудвали ли сте някога писмено?
— Досега не. Финигън отиваше винаги сам за откупа. До този момент всички плащаха. Всеки път размяната ставаше далече от ранчото. И всеки път Финигън се връщаше с парите. Не се усъмних в нищо. О, господи, по-добре никога да не бях го срещала!
Ласитър мълчеше.
Сега знаеше отговора на загадката, заради която бе изпратен тук от Бригада Седем, но нищо не можеше да направи.
Той бе загубен и не биваше да храни повече фалшиви надежди. Бандитите щяха да го убият и да изчезне безследно. Разследванията след това нямаше да имат успех.
Но дори да намереха трупа му, каква полза от това. Можеше да се върти и обръща, колкото си пожелае, но трябваше да се примири със съдбата, която му бе отредена.
— Не вярвам, че по този начин ще успееш да освободиш баща си, Джеси — каза той. — Може би властите да го пуснат привидно, но след това няма да го изпускат от очите си. Ще го преследват дори и на края на света. Няма да има скривалище за него, в което да бъде в безопасност. Или си си мислила, че ще може да продължи стария си начин на живот тук? Това Финигън го е разбрал отдавна. Затова не е мислил нито миг за едно такова притискане на властите. Него го интересуват само парите. Баща ти изобщо не го вълнува. Той го каза прекалено ясно. Такава е съдбата на престъпниците. Още от самото начало трябва да го имат предвид и да се примиряват, когато това се случи.