— Аз ще се промъкна до салона и ще му пусна един куршум през прозореца — изръмжа червенокосият Бастър. — Имам достатъчно години на гърба си. Искам да свърша поне едно добро дело през живота си.
Той изрече това с известно достойнство. Един стар разбойник, който се беше наситил на грубия живот.
Те всички бяха от същия сорт и нямаха какво повече да губят. И всички обичаха Джеси Шерман, на чийто баща бе хрумнала блестящата идея да построи тук, на ничията земя, Ранчото на бегълците, това убежище за волните като птички сърца.
Сега бяха готови да заплатят за това, ако трябва дори и с живота си.
— Ние сме точно дванадесет — пресметна Шарки.
— Другите са три пъти повече от нас. Трябва да сме наясно с това, че ако нямаме късмет, ще загинем всички.
— Поне ще сме се опитали да помогнем на Джеси — изсъска Джо Фери, дръзкият конник от Тексас. — И Финигън трябва да усети това. Заклевам се в оръжието си!
Бяха само четирима в бараката. Останалите трябваше да бъдат привлечени в заговора. Това трябваше да стане незабелязано. Ако хората на Финигън подушеха нещо, с тях бе свършено.
— Те ни наблюдават зорко — сподели Ейдам Шарки. — Забелязахте ли вече? Сега трябва да се разпръснем, за да не се усъмнят в нас. Ще излезем поотделно. Аз съм пръв.
Отвън се чуха стъпки. Оттатък, пред сградата на салона, все още лежеше трупът на мексиканската готвачка.
— Ей, Шарки! — извика Кърли Хаскел. — Идваш тъкмо навреме. Погрижи се тая да бъде закопана!
Бяха махнали вече мъртвия часовой. Но никой от бандитите не чувствуваше задължение към тялото на мексиканката.
Ейдам Шарки се насочи веднага натам.
— Разбрано, Кърли — изръмжа той безразлично. — Ще се погрижа за това.
Той поклати омърлушено главата си:
— Как можа да направи такава глупост!
— Съжаляваш ли я, Шарки? — попита Кърли заядливо.
— Моля! Как ти хрумна?
— Възможно е — гадно се ухили Кърли. — Финигън мисли, че ти все още тайно държиш на Джеси. Ти и другите, които са тук от по-дълго време. Вие сте верни все още на стария си бос. Тайно се надявате, че все някога той ще излезе на свобода. Не е ли така, Шарки? Погледни ме за момент в зъркелите.
Ейдам спокойно насочи погледа си към убиеца и се усмихна.
— Моята кожа ми е по-скъпа — каза той. — Не съм толкова луд като тази тук.
Шарки се изплю презрително. Кърли Хаскел остана доволен от отговора.
— Това е най-доброто, което можеш да направиш, Шарки.
— И аз мисля така.
Шарки се обърна към мъртвата и погледна бързо Джеси. Той искаше да й подаде сигнал, че не всичко още е изгубено. Но тя не забеляза неговия поглед. Главата й бе клюмнала, а русите й коси се завираха в очите й, които гледаха апатично в пустата далечина.
Джеси изобщо не възприемаше какво става около нея. Създаваше впечатление, че ужасното преживяване е помътило разсъдъка й. Това беше картина, която старият разбойник можа да понесе с върховно напрежение на вътрешните сили. От общата барака излезе Ред Бастър.
— Ей, Ред, ела да ми помогнеш! — извика Шарки. — И донеси една лопата насам!
Ред Бастър изчезна под един навес и домъкна една стълба. Положиха мъртвата върху нея и я занесоха в малка горичка, отдалечена на около 500 метра от ранчото.
— Ще донеса инструментите — каза Бастър. — Ще доведа и няколко помощници. Няма да се бавя. Тук ще можем да разговаряме спокойно.
Ейдам Шарки кимна тъжно.
— Има още три часа, докато се стъмни — каза тихо той. — Притеснявам се, Ред.
Ред Бастър стисна юмруци.
— Аз също, Ейдам. Вероятно ще издържи! Мисля, че ще понесе телесните болки, но другите… Разбираш за какво говоря, нали Ейдам?
— Да, така е — промълви Шарки горчиво. — Страхувам се за нея. Видя ми се така безжизнена. Сякаш напълно е загубила разсъдъка си. Исках да й намигна, но тя не ме забеляза. Беше като жив труп.
— Да, не й е лесно — изръмжа Бастър. — С най-голямо удоволствие още сега ще тегля куршума на Финигън. Той стои в салона и се забавлява с женските. Ще вляза вътре и ще се престоря, че имам важна новина за него. Когато се приближа достатъчно, ще му пусна едно оловно парче. Почти от упор, Ейдам. За да го улуча така, че никога повече да не стане.
Шарки поклати бавно глава.
— Става въпрос само за няколко часа още, не повече, Ред. Единствено в тъмното имаме шанс срещу по-многобройния враг. На светлото ще се превърнем в пушечно месо. Ние…
Той се спря по средата на изречението.